ғᴀʟʟɪɴɢ ғᴏʀ ᴍʏ ʙᴇsᴛғʀɪᴇɴᴅ's ᴄʀᴜsʜ [ᴄᴏᴍᴘʟᴇᴛᴇᴅ]

Chapter 17

Отправих се към нашата маса.Видях, че поръчката ни беше дошла, а Бриана не беше докоснала нищо.Просто стоеше и гледаше в една точка.
-Хей, тук съм.-казах.
Тя леко се стресна, защото явно бях прекъснал транса й, в който беше изпаднала.
-Хей.Къде беше?-попита.
-Говорех с Намджун по телефона.
Тя отмести погледа си и го насочи към мен.
-Той с Джимин ли е?Как е той?
Прехапах вътрешната страна на бузата ми, опитвайки се да измисля какво да й кажа.
-Ами..да, с него е.Но доколкото разбрах, Джимин е в операционната и до час ще го преместят в стаята му.
Изражението й беше просто "уникално"-леко пребледняла и с ококорени очи.
-Я пак повтори, че май не чух добре.Операционна ли каза?-отвърна тя, като акцентира с тона си на думата "операционна".
-Да.Добре чу и от първия път.-отговорих.
-Хайде, да тръгваме.-каза тя и стана от мястото си.
-Къде тръгна?-попитах.
-Към болницата.
-Ама храната току-що дойде и съм гладен.-казах.
-Кое ти е по-важно?Храната или живота на Джимин?
В този момент корема ми подсказваше да кажа "храната", но ума и сърцето ми казваха "Джимин".
-Джимин.-отвърнах.
-Тогава?Идваш ли с мен?-попита.
Не й отговорих, а просто тръгнах с нея към изходите.

~гледна точка на Бриана~

Обзе ме паника отвътре.Толкова ли беше зле състоянието на Джимин, че чак до операция да се стигне?Представям си в какво положение са всичките му фенове..
Наближихме вратите на хотела и спрях.Джънгкук ходеше след мен и се блъснахме.
-Чакай!-извиках.-Имаш ли в себе си маска и тъмни очила?
-Да.-отвърна.
-Сложи си ги.Нали не искаш да ти наскачат фенките като мухи на мед?
Той изпуфтя под носа си.Разбирам, че беше досадно да крие самоличността си постоянно, но като познавам какви хора живеят в моя град, а и не само в моя, просто не ми се мисли.
Включих телефона си.По дяволите, нямаше батерия.
Излязохме от хотела и бавно закрачихме.
-Джънгкук, знаеш ли в коя болница е настанен Джимин?
-Ъъ..не.
-Браво.И сега как да разберем в коя болница да отидем?
-Ще се обадя на Намджун.
Той му звънна, а аз зачаках.

~гледна точка на Моли~

Седях с часове вкъщи, плачейки на леглото.Депресията ме беше обзела отвсякъде.Не исках да си подам носа навън.Със сигурност не само аз бях в това положение.Ами Бриана?Знам, че отскоро слушаше К-рор, но предполагам, че поне малко й пукаше.