ғᴀʟʟɪɴɢ ғᴏʀ ᴍʏ ʙᴇsᴛғʀɪᴇɴᴅ's ᴄʀᴜsʜ [ᴄᴏᴍᴘʟᴇᴛᴇᴅ]

Chapter 4

Прибрах се вкъщи.
Притеснена, майка ми ме срещна на вратата.
-Къде беше?-попита строго.
-Прибрах се от училище.
-Виждам.Чие е това палто?Къде си била?
-Тъй като якето ми е тънко, един непознат ми даде палтото си, защото ми беше много студено.
-Ето докъде си стигнала.Разни непознати да ти дават дрехите си.
-Мамо, това беше...мило от негова страна.Нищо лошо не ми се е случило.Няма причина да ми викаш.
-Добре, добре.Охх, съжалявам.Ужасно съм уморена и много ядосана днес от работа.
-Разбирам те.Няма нищо.
Тя се приближи и ме прегърна.

Косата ми беше подгизнала.Палтото предпази раницата и дрехите ми да не се намокрят много.То беше много красиво.В нежно много светло кафяво.Велурено.Топло.Закачих го на една закачалка.Само като го гледах си представях как стоеше на непознатото момче.Не знаех дали бих могла да го нарека "момче", защото изглеждаше по-голямо от мен.

Отидох в банята да си взема топъл душ, за да не настина.
Когато бях готова, отидох в стаята си, за да се преоблека и изсуша косата.
Все гледах към палтото.И се сетих за ситуацията пред магазина.Моментът, когато погледите ни се срещнаха...тези очи...не приличаше на човек, живущ в нашия град.Бяха леко дръпнати.

Приближих се до палтото.Подуших го.Имаше невероятен аромат на нежен мъжки парфюм.Макар и да се губеше около врата, имаше малък участък, където се усещаше.
Прегърнах палтото.Представих си как прегръщам собственика му.Беше приятно.Макар и никога повече да не видя този човек, част от него ще е с мен оттук насетне.

С усмивка на лицето си се отправих към леглото.Запоследно погледнах палтото.Както запоследно погледнах и неговият притежател.Легнах.Бавно затворих очи и си пожелах да сънувам най-сладките сънища.
Бях щастлива.Като малко дете, което е намерило своята играчка и я държи силно до сърцето си.

Сутрин.
Станах.Бодра.Уверена.С усмивка на лице.Готова за днешния ден.
Набързо се оправих и тръгнах към училище.

На портала се засякох с Кейтлин.Момичето от съседния клас.Беше мила, но не изглеждаше като такава.
-Добро утро.
-Добро да е.
-Готова ли си за утре?
*замислих се какво има утре.Нямаме тест, няма да ме изпитват...освен...ако не е дошъл деня за концерта*
-Ъъъъ...какво имаме утре?
-Наистина ли си забравила?
-Можеш ли да ми кажеш?
-Добре, добре.
*тя се приближи към мен и ми подшушна на ухо*
-Остава един ден до концерта на BTS.Разбрах, че ти и Моли ще ходите.Не казвай на никой, но и аз ще отида.
Тя се отдалечи от мен и се усмихна.
-Наистина ли остава един ден?
-Даа, това ти казвам.Не казвай на никого.
-Добре, ноо...ти откъде знаеш че аз и Моли ще ходим?
-Ох..амии...тя ми каза.Не се сърдиш, нали?
-Не.
-Добре.Хайде.Да влизаме вътре.

Дори и да беше мила, не я харесвах особено.Именно заради факта, че ходи и разпитва хората какво правят.Сякаш не знам как действат такива хора.Най-малко да разпространи това из училището.

Влязох в стаята.
Съзрях Моли.Говореше си с Макс на прозореца.
"От кога тя започна да разговаря с момчета?"-това беше първата ми мисъл.
Тя ме видя.Отдръпна се от Макс, а той излезе от стаята и отиде в неговия си клас.
Отидох до нея.Тя погледна надолу.Почувствах се сякаш ще й се скарам, но всъщност нямаше.
Не ми харесваше всичко това.Първо Кейтлин.Сега Макс.После какво?

-Значи и тя знае.
-Коя?-правеше се на ударена.
-Кейтлин.
Тя ме изгледа с големи очи.Сякаш не искаше да знам за разговора им.Или както не искаше да знам за разговора й с Макс.
-Значи вече знаеш?
-За кое?-и аз се направих на ударена.
-За това че и тя ще ходи.
-Да, знам.Тя сама ми го каза.
-Има една малка подробност.
*в корема ми запърхаха пеперуди, но не от щастие*
-И каква е тя?
-Кейтлин ще дойде с нас.
Въображението ми заработи.Пред очите ми минаваха картини.Представите ми.Как Кейтлин идва с нас.Как тя и Моли си прекарват добре.А аз стоя зад тях и играя ролята на "третото колело".

Нищо не казах.Тя ме питаше неща от сорта на "хей, какво ти има?, съгласна ли си и тя да дойде?, сърдиш ли се?", но аз ги пуснах да минават покрай ушите ми.Смятах, че това си е нещо наше.Нещо между приятелки.Не исках трети човек между нас.
Наистина, не очаквах, че като вляза в света на К-рор-а ще ме сполетят такива неща.Но всичко едва сега започваше.Бях само с единият крак вътре.Какво ли щеше да стане, ако вляза и с другия?

~Note from author~
Надявам се историята да ви харесва.Не забравяйте да гласувате.
Благодаря за вниманието!