ғᴀʟʟɪɴɢ ғᴏʀ ᴍʏ ʙᴇsᴛғʀɪᴇɴᴅ's ᴄʀᴜsʜ [ᴄᴏᴍᴘʟᴇᴛᴇᴅ]

Chapter 6

Гледах много внимателно всяка стъпка на момчетата.Влагаха огромна страст и старание във всяко едно движение.Всички хора около мен *предимно момичета* крещяха с цялото си гърло, а аз просто стоях там и се наслаждавах.

След като изпяха всички песни, музиката спря, Шуга взе микрофона и започна да говори.
-Здравейте на всички.
*всички-"АААААААААААААААА!"*
-Време е да раздаваме пропуски за backstage-a.Аз и момчетата ще хвърлим колкото се може по-надалеч.Имаме само седем пропуска.Късметлийте, които хванат пропуска нека да си вдигнат ръцете и след това да се качат на сцената.
Това беше моят шанс.Да хвана един пропуск и да се видя лично с момчетата.
След това Шуга даде микрофона на Джънгкук.
-Готови ли сте?
*всички-"ДААААААААААААААА!"*
-Добре, хвърляме ги на 3.

Едно..

Две...

Три.

Подскочих колкото се може по-високо.
Единият пропуск ме удари в окото и падна на земята.
Преди някоя обезумяла фенка да ми го е взела, бързо се наведох и го вдигнах.
"Не мога да повярвам!Успях да хвана пропуска!Ще се видя с BTS!"-крещях наум.

Момчетата се огледаха.Джин взе микрофона от Джънгкук.
-Добре, седемте пропуска са взети.Вдигнете си ръцете.
Аз и останалите 6 човека *момичета, нда* си вдигнахме ръцете.
Погледнах към Джимин.Той ме гледаше със самодоволна усмивка.Усетих как бузите ми божурясват.Мамка му.Защо бях толкова явна?
-Елате на сцената, момичета.-каза Джин.
Тъй като бях по-встрани, помолих хората пред мен да ми направят място.Някои нарочно не се отместваха, колкото й да им говорех или да ги побутвах.
Докато минавах през тях, усещах неодобрителните им погледи, впити в мен.

Качих се на сцената.Леле.Оттук даже се виждаха още повече хора.
-Това са нашите късметлийки.
Толкова много завиждащи погледи, втренчени към нас.Сякаш всяка една фенка тук беше в цикъл, последен стадий.
Бях толкова близо до тях.Сърцето ми започна да препуска лудо, a пеперудите в стомаха ми щяха просто да експлодират.

~Backstage time~

Слязохме от сцената и се озовахме зад нея.Очите ми търсиха Джимин.
Поогледах се наоколо.Останалите шест момичета говореха с BTS' members, докато най-небрежно Джънгкук дойде при мен.
-Хей.Здравей.Аз съм Джънгкук.
-Хей.
Той ме погледна учудено.
-Нямаше ли да изпищиш в мое присъствие?
-А трябваше ли?
-Н-не, ноо..повечето фенове го правят.
-Вие сте хора като мен и останалите момичета.Разликата е, че сте много талантливи, мили и чаровни.
Джънгкук се засрами.Погледна надолу, вкара ръцете си в джобовете на дънкито и нервно правеше някакви форми с крака си по земята.
Не очакваше такъв отговор.
-Мислиш по този начин за нас?
-Да.А и защо не?Това е самата истина.
-Харесва ми.-отвърна ми той.
Усмихнах се и доволно кимнах с глава.