ғᴀʟʟɪɴɢ ғᴏʀ ᴍʏ ʙᴇsᴛғʀɪᴇɴᴅ's ᴄʀᴜsʜ [ᴄᴏᴍᴘʟᴇᴛᴇᴅ]

Chapter 19

В погледа ми се четеше притеснение и недоумение.
-Те, какво говориш?Не си виновен ти.-опитах се да го успокоя.
Той се загледа в една точка и за част от секундата поклати бързо главата си наляво и надясно, поставяйки палеца пред устните си.
-Аз съм виновен, Кук...аз съм виновен...-повтаряше.
-Ще ти стане ли по-добре ако ми кажеш защо се считаш за виновен?-попитах.

Той ми направи място да седна до него и започна да говори.

~гледна точка на Техьонг~

Разказах всичко на Куки.
-Пришпорих го да си дойде по-бързо, защото Намджун щеше много да се ядоса ако разбере, че Джимин е отсъствал от хотела за цялата вечер.Дори не знам къде е бил, за Бога.Страшно много се притесних и му се скарах.-допълних.

Джънгкук ме слушаше внимателно през цялото време.Усетих неудържим прилив на енергия в мен да заплача.Сълзите се стекоха по бузите ми за пореден път.Прикрих лицето си с ръце, подсмърчайки, казвайки си, че съм голям глупак.
-Те, моля те, спри да плачеш и да се обвиняваш...-каза Джънгкук и ме прегърна.-Ти си действал първично, казал си го, защото така си смятал за правилно.Загрижен си за него, колкото всички нас.Предполагам, че няма да ти е ядосан.
Изправих главата си, поемайки си голямо количество въздух, който изпълваше дробовете ми с облекчение от думите на Кук.
-Намджун каза да те заведа в болницата.Не може да стоиш тук сам.-каза.
-Предпочитам да стоя тук.-отвърнах.
-Те, моля те.Ако не мен, то поне послушай лидера си.
Нямах желание да отида до болницата и да видя вероятно кошмарното състояние на Джимини, но се налагаше.
Изправих се, поизтупах се, изтичах набързо до банята да измия подпухналото ми личице от сълзите, сложих си маска на лицето и тръгнахме.

~гледна точка на Бриана~

Изпратих Моли до тях, минах покрай денонощния магазин, за да си взема нещо сладко и се прибрах.Родителите ми бяха заспали, затова се наложи тихичко да отворя входната врата и да стъпвам на пръсти.
Влязох в стаята си и се излегнах на дивана.
-Как ли е моя Джимини сега?-запитах се наум.
Изкарах телефонът си от задния джоб на дънкито и го поставих да се зарежда.
Когато го включих, влязох в KakaoTalk.Препрочитах чата ни с Джимин отново и отново, докато неусетно очите ми се навлажниха и малки капчици вода мокреха най-невинно екрана на телефона ми.
-Защо това трябваше да се случи на теб, Джимин оппа?-запитах се, хлипайки.