ғᴀʟʟɪɴɢ ғᴏʀ ᴍʏ ʙᴇsᴛғʀɪᴇɴᴅ's ᴄʀᴜsʜ [ᴄᴏᴍᴘʟᴇᴛᴇᴅ]

Chapter 13

Не знаех накъде да мръдна.Моли бе впила погледа си в мен.Леко потупах колата и той веднага разбра намека ми.Запали колата и си тръгна.Миризмата на бензин се разнесе из въздуха.
-Бри, кой беше това?
-Няма значение.
-Има значение.Защо си така потайна?
-Не съм.
-Когато решиш да ми споделиш, знаеш къде съм.
Тя се обърна с гръб и пое нанякъде.Как да й кажа, че това беше Джимин?Щяха да завалят въпроси и най-вече-приятелството ни щеше да бъде под въпрос.
Бях в безиходица.Кого да последвам?

Стоях около час на същото място без да помръдна.Накрая заваля.Затичах се към вкъщи.
Раницата ми се намокри.Учебниците ми също.Трябваше да разпъна простера вкъщи и да ги оставя да изсъхнат на него.
Седнах на дивана, все така погълната от мислите за днешната случка.С треперещи ръце, хванах телефона и погледнах съобщенията ми в KakaoTalk.

•10 непрочетени съобщения от Park Jimin.

преди един час

Park Jimin: Какво беше това днес?

Park Jimin: Не си ли казала на онова момиче?

Park Jimin: Тя приятелка ли ти е?

Park Jimin: Защо се държа така грубо?

преди 10 минути

Park Jimin: Къде си?Заваля вече.

Park Jimin: Прибра ли се?

Park Jimin: Там ли си?

Park Jimin: Отговори ми.

Park Jimin: Моля те, кажи ми, че си добре.

Не знаех какво да кажа.Просто стоях и се взирах в телефона и препрочитах съобщенията.
Престраших се и му отговорих.

Ме: Тук съм.

След като го написах, екрана ми светна почти моментално.

Park Jimin: Най-сетне благоволи да ми пишеш.

Ме: Преди малко се прибрах и трябваше да си изсуша учебниците.

Park Jimin: Защо преди малко?Какво си правила цял час навън?

Ме: Стоях.

Park Jimin: Ти нормална ли си?Как ще стоиш цял час под дъжда?

Ме: Е, не съм стояла цял час под дъжда.Час стоях навън, а заваля преди 20 минути.