ғᴀʟʟɪɴɢ ғᴏʀ ᴍʏ ʙᴇsᴛғʀɪᴇɴᴅ's ᴄʀᴜsʜ [ᴄᴏᴍᴘʟᴇᴛᴇᴅ]

Chapter 7

Концертът продължи 2 часа и 30 минути.Плюс още един час за backstage time.
Беше забавно.Но дойде време да се прибирам.
Понеже Моли не беше с мен, защото си изгуби ума по момчетата и трябваше братовчед ми да я закара някъде, предполагам в тях, реших да му се обадя.
-Ало?Хей, къде е Моли?Добре ли е?
Той мълчеше.
-Дани?Там ли си?
Последва очестено дишане.
-Дани, какво става?Кой е там?
Чу се лек зловещ смях.
-Кой си ти?Защо си взел телефона на братовчед ми??
-Ела в къщата му и ще разбереш, малката.-отвърна гласът.
-Само почакай.Идвам.-казах троснато и затворих телефона.
Бързо закрачих към стоянките, за да хвана едно такси.Сърцето ми туптеше, сякаш бях избягала 5км маратон без почивка.

Хванах първото такси, което беше спряло, казах на шофьора накъде да кара и запалихме към къщата на Дани.

През цялото време ръцете ми трепереха.Толкова много въпроси се въртяха в главата ми.
"Кой говореше с мен по телефона?",
"Защо този човек вдигна телефона?", "Как е влязъл в къщата?"... Въпроси, на които скоро щях да узная отговора.

Стигнахме.Метнах парите на първата седалка и изхвърчах от колата.
Подпрях се на стената на къщата.Бавно се движех до прозореца.Исках да видя какво става в къщата през прозореца, но уви, имаше завеса.Какъв късмет.😒
За щастие учих таекуондо като малка."Благодаря ти тате.Беше прав, че някой ден ще ми потрябва."-казах си наум.

Отдалечих се от вратата.Преброих до 3.Засилих се към нея с всички сили, развиках се като побесняла и я ударих толкова силно, че тя падна от пантите и буквално връхлетях като нинджа вътре.
-Мамка ти, гадино, ей сега те спипах.-изкрещях.
Паднах на задните си части.Ауч.Болеше.
Чух бързи стъпки, идващи от стълбите.Дани и Моли разтревожено дойдоха при мен.
Видяха ме да лежа на земята.Видях ги и се ококорих.
-Ама, вие сте добре?Къде е оня?Да му покажа две-три хватки.
Те двамата се спогледаха и превиваха устни.
-Защо се гледате така?Да не е избягал?
Гледах ги с широко отворени очи и вътрешно беснеех.След като отново насочиха погледите си към мен изпаднаха в бурен смях.
-Кое е смешното?Дойдох да ви спасявам от тоя мизерник, а вие ми се хилите насреща!
Да не ви е дал наркотици?!
Тогава те още повече се засмяха.

Дани промълви нещо, но през смеха му нищо не му разбирах.
След като нещата се поуспокоиха, Моли ми каза какво е станало всъщност, а Дани изчезна някъде от полезрението ми.
-Това беше шега.Дани ти звънна и се правеше на някой злодей.Искаше да ти изкара ангелите.-обясняваше Моли.
Тя продължи да изпада в подробности, но в главата ми се въртяха думите й, че това е било ПРОСТО шега.
-Нали не се сърдиш?-попита тя.
-Да съм сърдита ли?Повече от бясна съм.Накарахте ме да дойда чак от края на града до тук, за да мога да чуя, че всичко, което ми е било казано по телефона е било ШЕГА от Дани??-развиках се.