ғᴀʟʟɪɴɢ ғᴏʀ ᴍʏ ʙᴇsᴛғʀɪᴇɴᴅ's ᴄʀᴜsʜ [ᴄᴏᴍᴘʟᴇᴛᴇᴅ]

Chapter 23

~гледна точка на Джимин~

Дългите часове, прекарани в самолета най-после свършиха.Под краката ми се намира родна Корея.
За един човек, който е отишъл до дадена дестинация и се е върнал в родната си страна, би бил изключително щастлив, само че аз не бях сполетен от това хубаво чувство.

Техьонг през цялото време ме успокояваше и ми говореше как помни всяко нещо, което сме правили заедно и колко много сме се смяли и забавлявали.Всички тези негови думи нито веднъж не ме накараха да се усмихна истински.Само мъка и тежест бяха заседнали в гърлото ми и ме караха да се чувствам възможно най-депресиран.

Вървейки към изходите на летището, група от фенове ни снимаха.Знаейки за завръщането ни, подобно събитие нямаше как да бъде избегнато.Аз забързах крачката си към една от двете големи, черни коли, които ни чакаха.Качих се вътре и свалих маската и очилата си, за да мога да си поема въздух.Техьонг се беше качил в същата кола, заедно с Намджун.Мисля, че бях под "наблюдение".Чувствах се като международен престъпник.

След няма и тридесет минути, се озовахме пред компанията.Благополучно слязохме и влязохме вътре.Неловка тишина беше около нас, но и нейният край се видя.
Пред нас се зададоха трима от мениджърите ни.Единият ме дръпна за ръката, а другите двама заведоха останалите някъде.

Заведе ме в кабинета на директора, управляващ компанията ни.Седнах на стола, бях нервен.

-Парк Джимин.-изрече името ми-имаме проблем.-погледна ме строго.

Преглътнах шумно.

-Не знам какво да те правя.Намджун предлага да те изгоним, но това е твърде сериозно решение.Той отговаря за вас като ваш лидер, но аз имам по-голяма власт над него.-проговори спокойно-Джимин, ще говоря по същество-нямам намерение да те гоня.Нямам намерение да разделям Бангтан заради една глупост.

-Н-не е глупост, аз съм си виновен.-гласът ми омекна.

-Давам ти шанс да докажеш на мен, на Намджун, на компанията и на целия свят, че ти си сериозен, амбициозен и невероятен сам по себе си.Такъв шанс се дава веднъж в живота.Не го пропилявай.-чувствах го като свой баща заради начина, по който ми говореше.

-Сигурен ли сте, че искате да ми дадете този шанс?Ами ако не се справя?-попитах.

-Ти си Парк Джимин.Няма начин да не се справиш.Но ми обещай едно нещо-за момент спря, намести се по-удобно на стола си и продължи- не позволявай това да се повтори.Няма да съм така благосклонен, както сега.-размаха показалеца си пред мен.

-Благодаря Ви изключително много.-изправих се и се поклоних от уважение.-Няма да Ви разочаровам.-казах и излязох от кабинета му.

Внезапно облекчение премина през тялото ми.Ръцете ми потреперваха от насъбралото се напрежение, докато вървях към тоалетните.
Щом влязох, наплисках лицето си със студена вода и се подсуших.

Излизайки, се блъснах в Техьонг.

-Джимин, какво стана?Всички се притесняваме.Хайде, ела при нас. преди да се усетя, Те ме хвана за ръката и ме поведе при останалите.

Влязохме в залата за тренировки.Всички се бяха наредили на няколко стола.

Щом ги видях, се усмихнах и в този момент те разбраха, че оставам.
Всички, освен Намджун дойдоха и ме прегърнаха.Заподскачахме в кръг и се радвахме.

В крайна сметка, Намджун се присъедини и се усмихна.

~гледна точка неутрал~

Бангтан бяха щастливи.Заедно, без повече проблеми и недоразумения, продължиха своите щастливи моменти.Предстояха им още няколко концерта в няколко различни държави.Щяха да се доберат до нови преживявания, нови срещи с феновете си, нови поводи за усмивки и хубави спомени.

А Джимин?Той пазеше обичта си към Бриана под дълбок ключ в душата си, който никой не можеше да достигне.Даде си обещание, че някой ден отново ще се срещнат-пораснали, осъзнати, здраво стъпили на краката си.А дотогава той се наслаждаваше на всички моменти, прекарани с Бриана само в сънищата си.

~Note from author~
Надявам се историята да ви харесва.Не забравяйте да гласувате.
Благодаря за вниманието!