ғᴀʟʟɪɴɢ ғᴏʀ ᴍʏ ʙᴇsᴛғʀɪᴇɴᴅ's ᴄʀᴜsʜ [ᴄᴏᴍᴘʟᴇᴛᴇᴅ]

Chapter 18

~гледна точка на Джънгкук~

-Къде се намира Парк Джимин?-попитах жената на "Информация".
-Пациентът се намира в стая 101, на третия етаж.-отвърна.
-Благодаря ви.
Затичах се към стаята.

Когато стигнах на третия етаж, видях Шуга, Джин и Хосок на една пейка.Шуга спеше, както винаги, Джин тропаше с крак, а Хосок беше заровил глава в шепите си.
-Я! Какво правите?-извиках.
-Очевидно, чакаме и недей да викаш.-каза Джин.
-Джънгкук!-изкрещя Хосок и ме прегърна, оплаквайки се на рамото ми.-Знаеш ли колко се притесних?! Ами ако Джимин не се оправи? Какво ще стане с Бангтан? А?-питаше.
-Хосок, недей така.Джимин ще се оправи.Спокойно.-опитах се да го успокоя.
-Ъгх, стига сте приказвали и запазете тишина.Някои хора се опитват да спят.-промълви Шуга.
-Я! Стига си спал, кретен.Приятелят ни пострада, а ти имаш наглостта да спиш.-извиках.
Шуга се събуди и беше сърдит.Не е редно Джимин да се гърчи, а той да спи като пън.
Не каза нищо повече, само скръсти ръце пред гърдите си и погледна на другата страна.
-Момчета! Елате.-каза Намджун и ни направи знак да влезем вътре.
Последвахме го.Гледката ни ужаси.Джимин беше по-бял от платно, с рани и синини на лицето, облечен в болнични дрехи.
-Седнете.-рече Намджун.-Имам добри и лоши новини.Коя искате да чуете първо?
-Добрата.-отвърна Джин.
-Добре.Състоянието му се отдалечава от критичното.Лекарите направиха всичко възможно.Казаха, че има шанс да се възстанови по-бързо от очакваното.
-А каква е лошата?-попитах.
-Лошата е, че мениджърите обвиняват Джимин за случилото се.Колкото и да ги убеждавах, те не ми повярваха.Сами сме.Поне докато той не стане на крака и не им обясни всичко.
-Айш! Как може да са такива егоисти? Вземат ни за кукли на конци, които им носят пари. Едва ли някога ще гледат на нас като на хора.-каза Шуга.
-Вижте, знам, че не е приятно, но Шуга е прав. Тренираме като луди, държат ни на диета, нямаме право да им повишим тон..чашата преля. Като ваш лидер доста мислих и смятам, че...Бангтан Бойс ще е най-добре да се разпадне.
Причерня ми.Намджун беше ли на себе си изобщо?Какви ги приказва?
-Намджун, ти чуваш ли се? Как ще се разпаднем?! Това е недопустимо! Помисли си как ще го приемат феновете ни. Ами родителите ни? М? Какво ще кажат?-Джин се ядосваше.
-Джин, помисли само. Откакто съществува BTS имаме както успехи, така и проблеми. Зад големите ни успехи стоят сумати труд, пот и сълзи. Наистина ли искаш да продължиш живота си така?
-Ако това ще ме кара да продължа с нещото, което ме прави щастлив, тогава да.-отсече Джин.

Той стана и излезе от стаята.Аз, Шуга и Хосок мълчахме.Не знаехме как да реагираме.Спогледахме се и сведохме глави надолу.
-Момчета, знам, че сте разочаровани от решението ми. Не искам да ви навреди всичко това. Погледнете какво се случи с Джимин. Искам да ви предпазя от подобни случки.-говореше със спокоен глас.
-Намджун, ти винаги си ни водил към върха. Винаги си се грижил за нас, заедно с Джин. И двамата допринесохте много за Бангтан. Защо искаш да се разпаднем точно сега?-попитах.
-Има нещо, което не ви казах.Не исках Джин да знае.Мениджърите обвиниха мен, а не Джимин. Казаха, че аз съм причината той да е тук сега. Убеждавах ги, че не знам как се е случило, но те не искаха да ме слушат. Решението да се разпаднем беше подтикнато от тях, но аз го взех окончателно.-отвърна.
Очите ми се насълзиха.Това ли беше?Краят на Бангтан?Защо сега?Точно когато бяхме близо до върха.Но за съжаление, това е живота.Той е пълен с възходове и падения, но колкото и да е трудно, трябва да приемаме обстоятелствата такива, каквито са.
-Момент, къде е Техьонг?-попита Намджун.
-Остана в хотела.Той не знае, че съм в болницата.-отвърнах.
-Оставил си го сам?! Бързо отивай да го доведеш.-извика.

Без да се бавя повече, станах и се насочих към хотела.
Когато слязох на първия етаж, видях Джин.
-Хей, Джин.Какво стана? Защо излезе така драматично?-попитах.
-Ох, Джънгкук.За какво трябва да оставам горе?
-Ами..ние сме-той ме прекъсна.
-Вече не сме.-отсече и седна на една пейка.

Погледнах го жално.Ако той се откаже, това означава, че малко по малко и другите ще го последват.

Сложих си тъмни очила и маска на лицето и се насочих към хотела.

~гледна точка на Бриана~

-Айш, къде се бави Джънгкук?-изнервях се наум.
-Хайде, да си тръгваме.-рече Моли.
Изглежда й доскуча.

Когато излязохме от кафенето, видях позната мъжка фигура, бързаща нанякъде.Дали беше...Джънгкук?Хм, едва ли.Сигурно е още в болницата.Да се надяваме скоро да ми отговори.

~гледна точка на Джънгкук~

Когато пристигнах в хотела и влязох в стаята на Те, той плачеше.
-Т-Техьонг? Защо плачеш?-попитах и отидох при него.
-Кук, не ми се сърди, става ли?
-Те, плашиш ме.Какво е станало?-попитах настоятелно.
-Аз..аз съм причината Джимин да е в болница.
-К-какво?

~Note from author~
Ето я и новата част.
Надявам се да ви харесва.Не забравяйте да гласувате.
Благодаря за вниманието!