ғᴀʟʟɪɴɢ ғᴏʀ ᴍʏ ʙᴇsᴛғʀɪᴇɴᴅ's ᴄʀᴜsʜ [ᴄᴏᴍᴘʟᴇᴛᴇᴅ]

Chapter 2

Докато отивах към съблекалните, мислех само за това как бихме бягали до края на града, за да видим любимата корейска поп група на Моли и крещящи момичета, които ти проглушават ушите.
Свършвахме училище наобяд, имахме много домашни, а за да се стигне накрая на града ще отнеме поне час.
"Един час бягане?Уау.Господинът ни по физическо ще е изумен ако чуе, че съм бягала в продължение на час."-мислех си.

Влязох вътре и се преоблякох.Мислех си, че ще е добре някой да ни закара, но родителите ми отиват с брат ми до университета му, който е в друг град, а майката на Моли е заета по цял ден.

Събрахме се в салона.Господина ни даде да правим упражнения, а после щяхме да играем волейбол.
Тъй като аз бях с кашкавалени ръце, не можех да играя, затова отговарях за точките.
Седнах на скамейката и играта започна.Бях се разговорила с Моли и неусетно ни удари топката.
-Ей!Падни долу за 20!-извика учителя.
Погледнах към момчето.
-Пф, Никълъс.-казах под носа си.Очаквах да направи подобно нещо.
Той се изправи и продължиха играта.

След като часа свърши, минахме през съблекалните да се преоблечем.
-Ела с мен до тоалетната.-каза Моли.
Кимнах с глава.

Качихме се на нашия етаж и се отправихме към тоалетните.
-Дръж ми нещата.-каза тя.
Без да ме попита дали може да й ги държа, тя ги пльосна в ръцете ми и влезе в една от кабинките.
Телефона й беше в ръката ми и извибрира.Отключих го.Беше качен някакъв нов клип в YouTube.
-Моли, имаш известие.-казах.
-От кого?
-Някакъв си Джимин е добавил ново клипче в YouTube.
-КАКВО?ВЕЧЕ?-извика тя и моментално излезе от тоалетната.
Тя изтръгна телефона от ръката ми и подскачаше на място.
-Какво ти стана?-попитах.
Тя ме погледна с възможно най-напушения поглед.
-Това е моя биас.-каза тя и леко се изкикоти.
-Биас ли?-попитах.
-Нещо като мой кръш.-отвърна тя.
-Аха.И откъде е?
-Южна Корея, of course.-каза тя, подбелвайки очи.
Изгледах я странно.От нормална превключи в режим откачена.

Запътихме се към стаята по химия.Днес щяхме да правим опити.
Госпожата ни раздаде престилки и очила.Всеки зае мястото си и започнахме работа.

Телефоните ни бяха изкарани на масите, за да може госпожата да ни наблюдава.

Тъй като бяхме на последната маса, учителката не ни виждаше.
-Моли, подай ми синия камък.-казах.
Не получих отговор.
-Моли?
Обърнах се към нея.Тя си беше завряла слушалките в ушите и леко си танцуваше на едно място.
Издърпах слушалката от ухото й.
-Ама ти нормална ли си?-извиках шептейки.
-Тъкмо дойде хубавата част и ти ме спря.-отвърна.
-Спри с тия азиатци, защото ти промиват мозъка.-казах.
-Проблем ли има, момичета?-попита госпожата, стоейки пред нас.
-Не, госпожо.-казах.
Тя само ни изгледа, завъртя се и отиде на мястото си.