The Choice / Taehyung and Jungkook Fanfic

||| част

След часът се запътвам към шкавчето си. Отварям го и оставям учебниците си в него. Следващият ми час е математика. Започвам да търся учебникът и тетрадката си, когато изведнъж чувам шушукане зад гърба си :
- Тази ли е новата ? Божичко колко къси крака. - женски глас. Обсъждат ме момичета. Не е голяма работа, във всяко училище си има клюкари. А и тяхното мнение не е кой знае колко важно.
- Нали ?? И името й е Лин Кристин - разсмива се едната. - В класът на по-малката ми сестра е. Името й е толкова странно. Май не е корейка.
- Фамилията й е корейска. Сигурно просто родителите й са откачалки.
Зениците ми се разширяват. Трясвам шкавчето и се обръщам към тях :
- Може да обсъждате мен, краката ми, всичко. Но не смейте и за миг да обиждате името ми без дори да сте запознати с мен, произходът ми и историята ми. Още по-малко пък родителите ми. Вашите са тези, които не са си свършили работата като родители, щом не са ви дали минимално ниво на възпитание и ....
- Хей, хей, малката, успокой се малко. - чувам момчешки глас. - Джи, Йон, момичето е право. Не е хубаво да обсъждате така другите. - усмихва се момчето.
- Н-но Тае ?! Не сме направили нищо... а и дори не я познаваш, ние сме приятели от поне две години.. защо защитаваш нея ? - обажда се едното момиче.
- Йон. - казва той и после поглежда встрани.
- Да ? - момичето придобива притеснен вид. Защо изглеждат толкова несигурни пред него ? Кое всъщност е момчето, облегнало се сега на шкавчето ми ?
- Никога не съм казвал, че сме приятели. - той отново поглежда към нея. Тя започва да диша все по-тежко и тежко. Нима думите му я нараниха ? Какво толкова каза?
- Добре, Ким Таехюнг. Щом ще се държим така един с друг, сякаш нищо не се е случвало. Съгласна. Но тръгна ли сега по този коридор - посочва напред. - искам да забравиш името ми и никога да не го споменаваш отново. - тя прави няколко крачки напред, после се обръща към момчето. - Ясно ?
Той се прави, че не е чул нищо, после я поглежда и очудено пита :
- Извинявай, на мен ли говориш? - посочва се, а аз леко се разсмивам. - Познаваме ли се ?
Момичето изругава нещо под носът си и продължава по пътя си, занимавайки приятелката си с хиляди въпроси от сорта на "за какъв се мисли ;не е толкова важен, нали; аз нали заслужавам повече; с какво заслужих това" и т.н.
Момчето ме поглежда и ми намига.
- Ако тези двечките пак те занимават, ще ме предупредиш, нали ? - усмихва се.
- Мога да се оправям сама. Но не бих отказала помощта ти. - разсмивам се, при което той се усмихва още по-широко.
- Аз съм Ким Таехюнг .... както успя да чуеш от кралицата на това училище - Йон.

- Кралицата на това училище ? Хората още ли се водят по тези принципи ? Зубъри, футболисти, феймъси... кралици ?
- За жалост да. - отново извива устните си в усмивка.
- Божичко ...
Изведнъж звънецът за влизане удря. Поглеждам към Таехюнг и му правя знак да се отмести от шкавчето ми. Той прави стъпка назад и аз успявам да взема учебниците си.
- Е ако ме извиниш, Ким Таехюнг.. дългът ме зове. - разсмиваме се.
Обръщам му гръб и се запътвам към кабинета по математика с усмивка на лице. Имало и сладури в това училище. Жалко, че сигурно е от известните момчета тук и няма да ми обърне отново внимание.
Изведнъж усещам нечия ръка на рамото ми и подскачам встрани към шкавчетата, като се обръщам към притежателят й.
- Божичко.... Тае ?! Стресна ме ! - разсмивам се и го издърпвам към шкавчетата, за да не пречи на движението по коридора.
- Съжалявам, съжалявам ! - разсмива се и се хваща за главата. - Просто .... не ми каза името си. - отвръща леко поглед. А аз се разсмивам, при което той ме поглежда очудено и даже леко притеснено.
- Това ли било ? Името ми е Лин Кристин. - усмихвам се.
- Лин Кристин ? - пита, а аз кимам. След това си го повтаря няколко пъти забил поглед в пода, а после отново ме поглежда. - Красиво е. - усмихва се, а аз правя същото веднага след него.