The Choice / Taehyung and Jungkook Fanfic

V

- Ще искам малко от това и от това, и това - посочвам всяка храна, която искам да присъства в обяда ми днес .
- Ще струва 4000 вона. - казва жената и за момент се усмихва, но после изтощената й физиономия отново се появява.
- Да, добре, момент. - усмихвам се, а после бръквам в джобовете си, установявайки, че те са празни, в протмонето си имам само 2000 вона. Какво да правя ?!?!
Тъкмо преди да помоля да върнат половината от храната обратно поради недостига ми на пари, зад гърба ми се появява ръка.
- Заповядайте ! - гласът ми е познат. Обръщам се и виждам Таехюнг. Усмихва ми се и поглежда към жената, която му подава таблата ми с храна.
- А-аз ще я взема. Тае, държиш две табли, нека взема едната, за да не ти тежи толкова. - казвам, но Тае просто се усмихва и продължава напред. Сядаме на масата, която той избира, един срещу друг.
- Спаси ме ! Наистина ! Много ти благодаря !! - казвам и му се усмихвам, той ми отвръща със същото.
- Няма проблем, може да разчиташ на мен, ти самата каза, че не би отказала помощта ми.
- Така е. - разсмивам се.
Изведнъж той посяга към храната ми.
- Божичко това е много вкусно булгоги ! - казва и посяга отново, за да си вземе.
- Взимай си. - усмихвам се.
- Може да пробваш от моето. Кимчи. Пробвала ли си ?
- Шегуваш се, нали ? Та, това е ястието, което не може да не си опитал в Корея. - казвам и си взимам от обядът му. Изведнъж той се изправя и сяда до мен, като придърпва таблата към себе си.
- Така ще ни е по-удобно да си "крадем" от храната.. - засмива се.
- Разкажи ми за себе си. - казвам и си взимам от кимчито му.
- Хмм... В 11ти клас съм.. - започва, но бива прекъснат от мен.
- 11 клас ?? - казвам очудено, а той кимва. - Мислех, че си в съседния - 9ти Б.
- Ти си в 9ти клас ? - очудва се.
- Да ... за кой ме мислеше ?- разсмивам се.
- Мислех че си в 10.
- Пак си бил по-близо от моето предположение. - казвам, той се усмихва.
- Обичам да рисувам. - казвам от нищото.
- Аз също ! - усмихва се и грабва телефона си. Нима ще си играе, докато аз съм с него ? До тук ли беше разговорът ?
Отклонявам погледа си и продължавам да ям от булгогито, чувствайки се обидена.
- Кристин .. - казва, а аз се обръщам веднагически към него. - Обещай ми да не се смееш много. - казва като държи телефона плътно до себе си. - Щом - казва и поглежда към телефона си. - ти показвам това, значи ти имам огромно доверие. - усмихва се, а аз още не схващам какво има предвид. Обръща телефона към мен и закрива очите си от срам. Взимам телефона и се усмихвам.
- Това е невероятно красиво ! - казвам за рисунката му на пейзаж на езеро обградено от дървета. - Твоя е, нали ?
- Нима ?? И да моя е. - усмихва се и ме поглежда, махайки ръцете от очите си. Аз кимвам.
- Нямам рисунки в телефона си, но утре ще ти донеса. Но не ги показвай на никого !!! - казвам, а той се усмихва.
- Обещавам ! - хваща ръцете ми, при което настръхвам.
Звънецът за влизане в час бие и ние сме принудени да се разделим.
Имам физическо. Влизам в съблекалнята. Отварям раницата си и започвам да търся екипа си. Намирам черния си клин, но бялата ми тениска я няма. Преглеждам цялата си раница. Тениската я няма.
- Какво има ? Някакъв проблем ? - приближава се момиче, връзващо косата си в конска опашка.
- Не мога да намеря тениската си.  - казвам и поглеждам отново в раницата си, с надеждата тя да е там, но уви.
- Господинът ще те убие. - разсмива се тя. - Изключително строг е относно екипа.
- Сериозно ли ? И е първият ми час с него ... ще създам добро първо впечатление..
Момичето става и отива до раницата си. Изважда бяла дреха и ми я подава. Разбирам, че е тениска.
- Сериозно ли ? Ами ти ?? - казвам.
- Днес съм с бяла тениска ... от части. - посочва раираната си в черно и бяло тениска. И двете се разсмиваме. - Между другото аз съм Джисо, приятно ми е. - протяга ръка за поздрав.
- Аз съм Кристин.  - подавам ръката си.

- За втори път днес ме спасяват ! Вече се чувствам неловко. - засмивам се. - Първо Тае, сега т... - изведнъж тя ме прекъсва.
- Чакай .. Тае ? Като Таехюнг ? Като Ким Таехюнг ? - поглежда ме с разширени зеници.
- Да... защо ? - очудвам се на реакцията й.
- Познаваш ли го ?
- Ами .. може да се каже.. вчера се запознахме, днес обядвахме заедно. Даже ми показа рисунките си, много е мил.
- Как точно се запознахте ? - пита, а аз вече започвам да се притеснявам от странните й въпроси.
- Ами вчера ме защити от някакви по-големи момичета.. мисля че се казваха Йон и Джи ... нещо подобно беше. Йон е доста злобна, трябва да охлади малко страстите. - казвам и се разсмивам. - Защо ?
- Вчера сестра ми говореше за някакво момиче, което се появило от нищото и  й откраднало Тае. Кристин, сестра ми е Йон.