*Гледна точка на Кристин*
Отварям очите си. Тае още спи. Усмихвам се и целувам бузата му. Значи все пак е останал тук. Отдръпвам се леко от него и сядам на леглото. Оглеждам стаята. Какво по дяволите да правя ? Тук няма нищо. Ако Тае не стоеше постоянно с мен сигурно щях да полудея.
- Кристин ? - чувам съсения глас на Тае.
Поглеждам го.
- Не е ли още рано ? - протърква очите си и сяда на леглото.
- Всъщност... - поглеждам часовника на стената срещу мен. - 9 часа е. Не е чак толкова рано. - засмивам се и лягам до него.
- Скучно ми е. - казвам и го поглеждам в очите.
- Какво искаш да правим ? - погалва бузата ми Тае.
- Искам да се махнем от тук. От болницата.
- Знаеш, че не може. - усмихва се.
- Но ще полудея тук ! Виждаш, че съм добре, чувствам се отлично, не ме боли никъде. Защо ме държат още тук ?! - въздишам и поглеждам към тавана.
- Спокойно, само още 2 дена и се прибираш у вас.
- Храната тук е ужасна. - поглеждам го и се засмиваме. - Нямаш си и на представа колко много оценявам живота сега.
- Защото те блъсна кола и едва не загуби собствения си живот ?
- Да, същото. - засмивам се неловко. - Също и защото преди можех да отида навсякъде. До киното, до магазина, до къщите на приятелите ми. Сега стоя по цял ден тук.
- Казваш го така, сякаш цял живот ще си тук. - разтърква очите си отново.
- Защо ти се спи толкова ? - разсмивам се. - Легнахме си към 22 часа. Буквално сме спали - пресмятам го. - 11 часа.
- Не знам .. - казва, бавно ме придърпва към себе си и затваря очи. - Нека постоим малко така.
Изкикотвам се и хващам ръката му. Той потрепва. Да не би да изпита болка ?
Поглеждам към ръката му.
- Имаш синини около кокълчетата. - поглеждам го очудено.
Изправям се.
- Тае защо имаш ...
Изведнъж ми светва.
- Отишал си нали..
Очите ми се насълзяват.
- Кристин, виж..
- Тае, обеща ми. Обеща ми, че няма да си навличаш неприятности. - поглеждам го в очите.
- Направих го за теб. - протяга ръката си, за да хване моята, но се отдръпвам.
- Не си, направил си го за себе си.
- Напротив. Кристин какво очакваше от мен ? Да стоя с кръстени ръце, докато страдаш ? Не мога, разбери обичам те ! Нямаше да спя спокойно, знаейки че онова животно се разхожда в града безгрижно без никой да му прави проблем. Не исках да изпадаш в травми всеки път, когато го видиш.
- Тае, - замълчавам и избърсвам сълзите си.- ами ако ти се случи нещо ?
- Няма да ми се случи нищо, обещавам.
Протяга ръцете си към мен. Приближавам се и го прегръщам, забивайки глава в гърдите му.
- Миналия път отново ми обеща.
- Този път ще спазя обещанието си.
- Вчера ми спомена, че няма да можеш без мен. Ами аз ? Аз дали бих могла да продължа без теб ? Защо ми причини това ? Ако отиде в полицията ? Какво ще правим тогава ? - поглеждам го.
- Не вярвам да го направи. Знае много добре, че и той е направил престъпление. Ако ме издаде, ние ще издадем него.
Целува челото ми и се усмихва.
- Не се бой, принцесо. Всичко ще е наред.
Но наистина ли е наред ?
YOU ARE READING
The Choice / Taehyung and Jungkook Fanfic
Fanfiction- Кого избираш, Кристин ? Усещам сълзите, стичащи се по бузата ми и ритъма на сърцето ми, който става все по неритмичен, и буен. И болката в главата ми, която се увеличава с всяка изминала секунда, и всяка една падаща по пътя капка дъжд. И всеки мо...
