- Кого избираш, Кристин ?
Усещам сълзите, стичащи се по бузата ми и ритъма на сърцето ми, който става все по неритмичен, и буен. И болката в главата ми, която се увеличава с всяка изминала секунда, и всяка една падаща по пътя капка дъжд. И всеки мо...
- Обещай ми, че ще останеш тук. - преплита пръстите на едната си ръка в моите. - Спокойно. - целувам главата й. - Тае, сериозна съм. - поглежда ме. Усмихвам се. - Аз също. Ще бъда точно тук, когато се събудиш. Кристин отново отпуска главата си върху гърдите ми. - Не се забърквай в нищо лошо, моля те.. - казва. - Няма, не се тревожи. - погалвам главата й. - Сега заспивай, става късно. След 10 минути бавно я отмествам от мен и я разполагам на възглавницата. Завивам я и целувам челото й, после се отдръпвам. Взимам телефона си от нощното шкавче до леглото и якето си от стола. Отварям внимателно вратата и излизам от стаята. Поглеждам часовника. 22 часа. Идеално. Ще се върна преди дори да се е събудила. Запътвам се към къщата на Шин. След 15 минути вече съм там. Всички момчета, който повиках са дошли. - Къде се бавиш, Тае ? - запалва цигара едно от момчетата - Намджун. - Изчаквах Кристин да заспи. Против това, което ще направим е. - Нормално. - обажда се друго момче - Йонги. - Да.. - свеждам глава. - както и да е. Да тръгваме, имаме работа да вършим. - подсмихвам се леко. - Качвайте се в колата. - хвърля цигарата на земята и я стъпква с крак Намджун. Сядам на мястото до шофьора.
Ops! Esta imagem não segue nossas diretrizes de conteúdo. Para continuar a publicação, tente removê-la ou carregar outra.
За такава кола се говори. Иначе би било невъзможно 7 души да се поберат в пространство само с 4 седалки :д
След няколко минути вече сме пред къщата на Джинхю. Шин скача от багажника на колата и позвънява на звънеца. След малко Джинхю му отваря вратата. - Вижте глупавата му усмивка. - стисвам ръката си в юмрук и поглеждам през прозореца. - Тае,- засмива се едно от момчетата отзад - Джимин. - успокой се малко. Вдишвам дълбоко. - Джимин, опитал се е да изнасили момичето ми. Докосвал я е, целувал я е. Заради него я блъсна кола и тя едва не си замина от този свят. Знаеш много добре, че тя стоя в безсъзнание няколко дена. Самата мисъл за него ме побърква. Как да стоя спокоен ? Неусетно изваждам една цигара от кутията в якето си. Запалвам я и дръпвам от нея. - Не каза ли, че си ги спрял ? - отваря прозореца Намджун. - Казах го, не го обещах. Шин и Джинхю се запътват към колата и се качват в багажника при Хоби и Джин. - Мишката се хвана в капана. - разсмива се Йонги. Намджун натиска газта. - Следваща спирка - гората ! - усмихва се Намджун. Нямам търпение да стигнем там. В този случай цигарите не са достатъчни, за да потушат гнева ми. След 10 минути спираме на път, минаващ покрай гората. Излизам от колата веднага щом Намджун я изключва. Останалите правят същото. - Ъм, Шин, нали щяхме да ходим на партито на Нана ? - объркано пита Джинхю. - Уверявам те, че и тук ще се забавляваме. Сега слизай от багажника. - избутва го Хоби. Отиваме навътре в гората. - Ще ми обясните ли какво става ? - спира на едно място Джинхю. Шуга и Джин хващат ръцете му, така че да не успее да се измъкне. - Какво правите ? - започва да се дърпа. - Сега аз ще задавам въпросите. - събличам якето си и го хвърлям на земята. - Хареса ли ти да обарваш приятелката ми ? Очите му се разширяват. - Виж, Т-тае... мислех, че сме изяснили това. Научих си урока съжалявам. Не бях много трезвен тогава. - увива ръцете си в опит да избяга. - Не мисля, че си го научил. - Напротив ! - оглежда момчетата. - Тае, - поглежда отново към мен. - нали вече ми го върна, защо го правиш отново ? - Защо ли ? - удрям юмрук в корема му. Той се опитва да се свие, съвземайки се от болката, но момчетата го изправят. - Заради момичето ми. - удрям го отново. Той свежда глава, дишайки тежко. - Заради първият ми опит да я целуна, в който тя секунди след като устните ни се сляха се отдръпна. Знаеш ли защо се отдръпна ? - хващам косата му и надигам главата му, за да ме погледне. - Защото си спомни за начина по, който ти си я целувал. Задушавал си я с мръсните си устни и дъх вонящ на алкохол. - пускам косата му. Главата му отново клюмва надолу. Започва да диша тежко. След малко, когато дишането му се нормализира забивам крак в лицето му. - Знаеш ли, че момичето ми лежа в болница ? Блъсна я кола. Знаеш ли защо я блъсна кола ? - хващам брадата му и я надигам нагоре, за да го гледам право в очите. - Защото те видя и замръзна на място. Всеки път ли, когато те види ще изпада в депресия ? - забивам юмрук в носа му. - А, Джинхю ? - ритам го в корема. Той извиква от болка. Поглежда ме. - Какво мога пък аз да направя по този въпрос ? - казва с злобен тон. Цялото ми тяло се изпълва с енергия. - Да не би да си ядосан ? - разсмивам се. - Ти ли трябва да си ядосания ? - ритвам го няколко пъти един след друг в корема. После удрям лицето му с юмрук. - Да не би твоята приятелка да е лежала в болница в безсъзнание за няколко дена с опасност за живота само, защото една вечер един идиот решил да се подиграе с тялото и чувствата й ? Не нали ? - забивам му глава. - Ще се изнесеш от града ! Ако те видя само още веднъж тук, мисли му. - ритвам главата му. - СТИГА ВЕЧЕ ! - развиква се Джинхю. - Съжалявам,Тае ! - свежда глава. - Наистина ! - започва да хлипа. - Виж целият съм в кръв и рани, изпитвам болки навсякъде. Достатъчно ми е. Научих си урока, стига ! Ще се махна от града ! Само спри .. Клякам до него и се усмихвам. Потупвам го по рамото. - Добре, добре. Стига ти толкова. Ще се изнесеш от града. Всичко е 6, всички сме доволни, нали ? - усмихвам му се. Момчетата го пускат. - Достатъчно бой получи. Стига ти толкова, все пак не искам да съм лошия. Отдалечавам се от него. Подсмихвам се. - Но понякога се налага. - обръщам се и отивам отново до него. Ритвам няколко пъти главата му. После го хващам за косата и повдигам главата му. Забивам юмрук в носа му. После го пускам и изтупвам ръцете си. Стига му толкова. От мен. - Ваш ред е момчета. - казвам и се усмихвам, запалвайки още една цигара.
