Аларма. Чувам аларма. Отварям очи и поглеждам надясно към бюрото на Тае. Върху него има телефон. Явно дразнещият звук идва от него. Усещам как Тае става. Обръщам се към него. Той се усмихва. Оглеждам тялото му и осъзнавам, че единственото нещо, което носи са черни боксерки.
- Добро утро, Крис.
- Добро утро ? - повдигам едната си вежда. - За бога, кой си навива аларма в събота. - разсмивам се леко.
Той се придвижва до бюрото, взима телефона си, изключва алармата, но вместо да се върне при мен,остава да гледа екрана. Лицето му придобива сериозна физиономия. Какво ли има ?
Изправям се и протърквам очите си. Той поглежда към мен и оставя телефона на бюрото си. Усмивката му отново се появява. Решавам да не го питам какво е видял в телефона си за сега.
- Попринцип - започва. - ставам в 6 сутринта, закусвам долу, после отивам във фитнес заличката ни, разхождам кучето, често после излизам с Джънгк.... - замълчава и отклонява погледа си. - да .. както и да е. - приближава се забил поглед в земята. Изведнъж ме поглежда. - Спи ли ти се ?
Аз кимам. Той се усмихва.
- Е, може би днес ще го отдам на почивка. - ляга до мен.
Приближавам се към него и го прегръщам. После се отдръпвам и се обръщам на другата страна. Изведнъж той ме надига леко и слага дясната си ръка под главата ми. Честно казано най-удобната възглавница, на която съм лежала. И най-добре изглеждащата..
После надига ръката си, така че да се "изтъркулна" ( това е думата, която най-добре ще опише случващото се 😂 ) към него. Той ме прегръща и ме целува по главата. Плътно до него съм. Лицето ми почервенява при допира на кожата му. Чувам сърцебиенето му, което за разлика от моето е почти нормално. Дано той да не чува моето..
- Баща ми. - изправям се и сядам на леглото. - Сигурно се чуди къде съм и се тревожи .. дали не ми е звънял ?? - оглеждам стаята, дори не знам какво търся.
Тае се разсмива и ме погалва по главата.
- Обадих му се още вчера. - изправя се и сяда до мен.
Ококорвам очи и го поглеждам.
- Каза ли му за това, което се случи с мен ?
- Не. Не исках да го тревожа. Сега си добре, само това е важното.
- Какво му каза ? - питам разтревожено.
- Ами ... обадих му се от телефона ти и казах, че си си го забравила в къщата на Шин. Джису те е поканила да спиш у тях и ти не си могла да й откажеш и че си забравила да му звъннеш ... горе - долу това беше.
Въздъхвам и се отпускам отново на леглото. Поглеждам към Тае и се разсмивам.
- Не успя ли да си сложиш нещо поне, заради мен ?
Той поглежда към тялото си и се разсмива.
- Всъщност си сложих. - ляга до мен. - Попринцип спя гол. - разсмива се.
Зачервявам се и прикривам лицето си с одеалото.
- Ти си голям, идиот ! - разсмивам се и го поглеждам. Той прави същото. Виждам, че има съвсем светли лунички и че очите му имат жълтеникйв отенък. Не съм го забелязвала преди, както и не забелязах любовните сигнали, които ми изпращаше. Нима бях толкова сляпа ?
Той се усмихва и се изправя над мен. Навежда се. Сърцето ми започва да бие все по-бързо и по-бързо. Изведнъж на милиметри от устните ми се усмихва и се приближава до ухото ми :
- Кристин. - потрепервам от начина по, който произнася името ми с току-що придобитият си изключително нисък и сериозен глас. - Обичам те. -казва, обръщам се към него и се усмихвам. Въпреки че вече знам се чувствам така сякаш за първи път го чувам. Може би, защото ми се иска да е така. Може би, защото ми се иска разговорът пред къщата на Шин да не се беше случвал.
Отново се приближава към устните ми. Надига леко брадичката ми с ръката си, за да няма нужда да се навежда още малко, за да ги докосне. Усмихвам се, прекъсвайки целувката. Тае я продължава.
Изведнъж мекото легло започна да се превръща в студената стена от снощи. Нежните целувки - в груби опити да бъдат заглушени виковете ми. Приятният и свеж аромат - в натрапчива миризма на алкохол. Любящото момче - в грубият пиян тип от снощи.
- Моля те .. спри ! - казвам и очите ми се насълзяват.
- Какво има ? Да не бях прекалено груб или ... - отдръпва се от мен Тае.
- Не, не, просто... моля те, махни се от мен, МОЛЯ ТЕ ! - изкрещявам. Тае става от мен и застава от другата страна на леглото. Слага ръка на косата ми и се приближава в опит да ме прегърне. Прикривам зачервеното си от сълзи лице с ръцете си и се отдръпвам от него. - Моля те, недей .. - казвам, осъзнавайки колко много наранявам Тае в момента. - Вината не е в теб, аз просто .. - поглеждам го и виждам уплахата и разтревожеността в очите му. Насочвам погледа си към пода. - Задушавам се, наистина се задушавам. Съжалявам.
Може би не ми се иска просто разговорът пред къщата на Шин да не се беше случвал. Не ми се иска нищо във вчерашната нощ да се беше случвало.
أنت تقرأ
The Choice / Taehyung and Jungkook Fanfic
أدب الهواة- Кого избираш, Кристин ? Усещам сълзите, стичащи се по бузата ми и ритъма на сърцето ми, който става все по неритмичен, и буен. И болката в главата ми, която се увеличава с всяка изминала секунда, и всяка една падаща по пътя капка дъжд. И всеки мо...
