The Choice / Taehyung and Jungkook Fanfic

29 част

- Внимателно, Кристин.
- Татко, мога да ходя, успокой се.
Отварям вратата на колата и се запътвам към къщата.
- Пък и се чувствам страхотно, най-сетне се прибирам вкъщи !
Спирам пред входната врата и изчаквам татко да дойде с ключовете.
- Много съм благодарен на Тае, че беше с теб, когато аз не можех да бъда. - отключва вратата.
- Да, - вдишвам. - ако не беше той, сигурно щях да умра от скука.
Влизам в къщата.
- Джису и Джинхонг не идваха ли от време на време ? - внася багажа ми татко.
- Идваха. О, така се радвам, че идваха. Внасяха ми храна. Истинска храна. - усмихвам се, припомняйки си кимбапа, който ми донесе Джинхонг.
- Защо, кашите в болницата не ти ли харесваха ? - засмива се татко.
- Бяха великолепни..
Разсмиваме се.
- Качвам се горе, за да си оправя багажа и да се изкъпя. - казвам и понасям куфара си нагоре.
- Добре. Искаш ли помощ с куфара ?
- Не, оправям се. - казвам.
Оставям куфара си в стаята, подреждам нещата си в него по обичайните им места и влизам в банята. След 20 мин. излизам.
Взимам телефона си. Имам няколко съобщения от Тае, в които той ме пита дали съм се прибрала, добре ли съм, вечеряла ли съм.
Усмихвам се.
Изведнъж до съобщенията на Тае се появява ново. Закрит номер.
З/Н ( <- закрит номер 😂 ) :Принцесо, не мислиш ли,че ще изглеждаш по-добре без хавлията ?
Ръката ми леко се разтреперва. Приближавам се към прозореца. Нима някой ме наблюдава ?
Но е тъмно. Не мога да видя нищо. И все пак търся. Търся очите на наблюдаващият ме.
След няколко минути се отказвам. Затварям прозореца и пускам щорите. Така е по-добре. Свалям хавлията и се обличам.
Взимам телефона си, за да отговаря на съобщенията на Тае. Но закритият номер отново ми е писал
З/Н : Защо пусна щорите ? Притесняваш ли се от нещо ?

З/Н : Окей, не ми отговаряй. Но запомни нещо. Пуснатите щори не ми пречат да видя всичко, което се случва.

Ръката ми отново се разтреперва. Започвам да оглеждам стаята. Някъде трябва да има камера. Но не мога. Не мога да се концентрирам. Мисълта, че някой ме е видял не напуска главата ми. Ами ако ме е снимал ?
Претърсвам навсякъде, но няма камера. Никъде.
Въздишам. Просто ме плаши. Това е всичко. Сигурно е просто някоя откачалка.
За трети път взимам телефона си д целта да разкажа на Тае за това, което току-що ми се случи. Но закритият номер отново е писал. Или по-скоро е пратил снимка. Моя снимка, в стаята ми, на която преглеждам свободното място над гардероба.

З/Н : Тц, тц, тц, търсиш за камерата,а ? Много лошо. Но и да я откриеш, какъв е смисъла ? Аз вече имам, каквото ми трябва.

Пулсът ми се забързва. Снимал ме е.