The Choice / Taehyung and Jungkook Fanfic

31 част

Тае затваря вратата и пуска щорите на прозорците във всекидневната.
- Някой те следи ?  - оставя якето си на закачалката.
Сядам на дивана, сгъвам краката си и слагам глава върху колената си.
- По дяволите. Ами ако е усетил какво става ?
Тае сяда до мен.
- Кой да се е усетил? Кой те следи? Какво става, Кристин ?
Разказвам му за това, което се случи вкъщи.
- От тогава ми пише. Не иска нищо. Не ме изнудва. Просто - поемам си дъх. - ме следи. Наблюдава ме.  И ми пише, когато направя нещо. Като например : да си взема храна от закусвалнята, да излезна с Джису или Джинхонг, да се разхождам с теб само, за да ми напомни, че е наоколо и ме гледа.
- Но защо го прави ? - разглежда съобщенията от закритият номер в телефона ми.
- Иска да живея в страх. - поглеждам Тае. - И успява.
Изведнъж зениците на Тае се разширяват, поглежда ме и ми показва телефона.

З/Н : Не върши глупости, Кристин. Знам какво си намислила.

- Мамка му. - взимам една от декоративните възглавници на дивана и забивам глава в нея.
- Принцесо, успокой се. - погалва главата ми. - Виж имам план.
Поглеждам го.
- Трябва да разберем дали е някъде наблизо,в квартала, на улицата ми, до къщата.
- И после ?- изправям се.
- Ако е тук ще излезнем и ще го хванем. - оставя телефона на дивана и хваща ръцете ми. - Всичко ще бъде наред ! - приближава ги до устните си и ги целува, после се усмихва.
Телефонът извибрирва.
Тае го взима и го отключва. Докато чете съобщението лицето му придобива ядосано изражение. Намръщва веждите си и  леко прочиства гърлото си. Изведнъж  лицето му става червено.
- Тае, какво има ? - казвам. Очите му не се спират на едно място. Какво толкова интересно е пратил закритият номер?
След десетата молба да ми подаде телефона той най-сетне го прави.

З/Н : Какво правите толкова време вътре ? Не си играй с мен, принцесо. Ако щорите останат още дълго време спуснати това се разпространява.
           З/Н изпрати снимка.

Пулсът ми се забързва. Това е снимката, заради, която се случва всичко това.
Поглеждам към Тае. Той още е червен. После поглеждам към снимката. Това бе нещото към, което Тае прояви толкова голям интерес.
- Тае .. - лицето ми почервенява.
- А-аз съжалявам, принцесо.  - захапва леко устната си и поглежда надолу.
Вдишвам дълбоко, опитвайки да се правя, че това преди малко не се е случвало.
- Знае, че щорите са пуснати, което значи, че е някъде наблизо, нали ? - поглеждам към Тае, но той дори не ме отразява. Замислен е. Надявам се не мисли за случката преди малко. - Т-Тае ? - казвам с изчервено лице.
След малко той надига главата си.
- Д-да ?
- Слушаш ли ме ? - навеждам се леко към него.
- Разбира се. - поглежда към устните ми.
Отдръпвам се.
- На улицата е. - слага ръка под брадичката и поглежда надолу. - Но може също да е някъде в двора.  - поглежда ме. - Трябва да разберем повече неща.
- Като например ?
- Нека вдигнем щорите първо. - казва.
Аз кимам.
След няколко минути вече сме вдигнали всички щори във всекидневната.
- Сега той ще ни вижда, но ние ще го виждаме също. - казва Тае и сяда на дивана.
- Сега какво ? - питам и сядам до него.
- Да гледаме филм. - усмихва се.
- Филм ?! - обръщам се към него очудено.
Той се засмива.
- Да. Ако получиш съобщение, в което се казва нещо за филма, ще знаем че е в двора. В най-лошия случай - посочва към прозорците от дясната ни страна с изглед към улицата. - наблюдаващият ще е от тази страна и ще му бъде по-лесно да побегне към улицата.
Аз кимам.
- Кой филм искаш да гледаме ? - усмихва се.
- Не знам може би...
Погледа му се насочва към нещо зад мен. И знам какво - прозорците, за който говорехме преди малко.
- Видях черна качулка. - казва тихо, без да отделя поглед.
- Там ли е ? - казвам и пулсът ми се забързва.
Изведнъж Тае подскача и се запътва към входната врата, отваря по-най бързият начин и се затичва.  Нима успя да забележи наблюдаващият ?
Излизам след него. Виждам как бяга след момче с черно худи към улицата. Затичвам се, за да му помогна да хване типа, но няма смисъл. Прекалено далеч са.
След минута Тае успява да хване момчето и го събаря на улицата. Сяда върху него, за да не избяга.
Най- сетне стигам до тях. Поглеждам лицето на момчето, пулсът ми се забързва.
- Но това.. - поглеждам към Тае. - Кое е това момче ? Аз не го познавам.
- Приятел на Джинхю. - поглежда надолу Тае, претърсва го за телефона и когато го открива в един от джобовете ми го подава. - Кристин, изтрий снимките. - поглежда ме.
Момчето се разсмива. Тае отново поглежда към него.
- Какво целиш, по дяволите ?! - удря юмрук в бузата му. - Поставил си камера в стаята на приятелката ми, снимал си я, преследвал си я. Предполагам приятелчето ти ти е казало какво правя с хора, който смеят да се подиграват с тези, които обичам.
- За да сме точни, не аз поставих камерата в стаята.
Кожата ми настръхва. Отделям поглед от екрана на телефона. Не е бил той ? Това означава ли, че човекът, който ме е преследвал не е бил един ?
- Пък и какво ще ми направиш ? Ще ме набиеш ? - разсмива се. - Давай. Не ми пука. Изтрий дори снимките.
Парите вече са ми платени и ...
Тае го прекъсва.
- Парите са ти платени ? - Тае се разсмива и удря момчето в носа. - Някое долно животно ти плаща да правиш това ?
- Всъщност ако знаехте коя е нямаше да мислите, че е "долно животно". - разсмива се.
- "Коя е" ? - приближавам се. - Момиче ти е платило да направиш това ?
- Кое момиче ти е платило ? - хваща яката му Тае.
- Не ми е позволено да издавам, но ми е казано да предам, че докато принцесата е заедно с теб това ще продължава. Опита за изнасилване и преследването бяха само началото.
Сърцето ми започва да бие все по-бързо.
- Знаеш за опита за изнасилване ? - преглъщам.
- Разбира се. Момичето, което ми даде парите плати и на Джинхю да те изнасили. Дадохме му да пие съвсем малко за всеки случай ако се появи някой да те "спасява", както и стана, за да може да си помислите, че той е просто обикновена пияница.
Очите ми леко се насълзяват.
- Някой прави всичко това, за да се разделим ? - поглеждам към Тае.
Той се обръща към мен. Избърсва сълзите ми с ръцете си и отпуска челото си върху моето.
- Не искам да плачеш, моля те. - прегръща ме.
Момчето успява да се измъкне и побягва. Но Тае не прави нищо. Просто стои, опитвайки се да предаде, колкото се може повече обич в размерите на една прегръдка.  После нежно целува устните ми. Отдръпва се и отново отпуска челото си срещу моето. Изведнъж върху мен пада сълза. Нима е на Тае ?
- Опитаха се да те изнасилят, блъсна те кола, стоя в безсъзнание с дни, после поставиха камера в стаята ти, преследваха те и те наблюдаваха. Всичко това ти се е случило, заради - замълчава. - мен.
Сълзите му започват да се стичат по лицата ни.
Прегръщам го още по-силно и поставям главата си върху рамото му.
- Не е вярно, Тае. - целувам бузата му.
- Кристин, изживя всичко това, заради мен.
- Напротив, Таехюнг ! Това искат да си мислиш.
Притиска ме силно до себе си.
- Ако не се разделим това няма да престане, не искам да пострадаш, не искам да изпитваш още болка.
Оставам безмълвна. Отдръпвам се и го поглеждам. Тъмните му красиви кафеви очи, които ми вдъхваха сигурност и спокойствие сега са заменени с очи пълни с тревога, отчаяние и болка.
Слагам ръцете си от двете страни на главата му.
- Слушаш ли ме въобще ?
- Кристин ...
- Няма да се разделим и дори не си помисляй за такава опция.
- Но...
Отново го прекъсвам.
- Никакво но. Тае, каквото и да ни се случи, няма да успеят да ни разделят. Няма да изпълнят целта си !
Той леко се усмихва.
- Обичам те, принцесо !
Приближава и докосва устните ми с неговите, преплитайки ги в целувка.