The Choice / Taehyung and Jungkook Fanfic

22 част

Отварям вратата и се усмихвам.
- Тае ! - прегръщам го. Той прокарва едната си ръка около кръста ми, а с другата се заиграва с косата ми.
- Здравейте, господин Лин ! - произнася.
Зениците ми се разширяват. Подскачам веднагически встрани и поглеждам баща си.
- Излизаш много късно. - обръща се към мен разтревожено.
- Да, но не се бойте, господин Лин. Кристин не е сама. Няма да позволя нищо да й се случи. - поглежда сериозно Тае.
Баща ми го потупва по рамото.
- Ти си добро момче. - Тае се усмихва  - Да се пазите.
- Разбира се. - покланя се Тае.
- Ние ще тръгваме, татко. - казвам и хващам ръката на Тае. Баща ми кимва. Запътваме се към улицата. За последно се обръщаме назад. Татко ни помахва, после затваря вратата. Запътваме се към къщата на Джису.
- Прекрасна нощ, а ? - поглежда към звездите.
- Да. - усмихвам се и се отпускам на рамото на Тае. - Ухаеш прекрасно.
Той се засмива.
- Радвам, се че с баща ми се разбирате толкова добре.
- Да, той е страхотен. Харесва ми факта колко е загрижен за теб. - замълчава. - Знаеш ли кое ми харесва още повече ?
- Не. - поглеждам го.
- Харесва ми това, че е 11 часа през нощта и все пак те пусна да излезеш с мен. Има ми огромно доверие. - насочва погледа си към мен.
- И има защо. - спирам на едно място. - Знае, че ми мислиш доброто. - усмихвам се, той прави същото.
Навежда се към мен и допира челото си до моето.
- Обичам те. - казвам и затварям очи.
Изведнъж усещам устните му върху челото си. Отварям очи. Той се отдалечава от мен с усмивка. Хващам ръката му по-здраво и започвам да вървя напред.
- Чудя се какво правят Джису и Джинхонг. - казвам и се усмихвам към него. Изваждам телефона си и набирам номера на Джису. - Само ще се обадя, за да видя дали с Джинхонг са се оправили без мен.
Тае кимва, усмихва се и отново поглежда към звездите.
- Ало ? - чувам гласа на Джису.
- Хей, какво става ? Всичко готово ли е ? - питам леко притеснено.
- Да, оправихме се. Всичко работи по план. - чувам веселия й глас.
- Джъ... - замълчавам, осъзнавайки с кого съм в момента. - Всички ли сте там ? - казвам, поглеждайки към усмихващия се Тае.
- Не. Казахме на Джънгкук да дойде към  11.10. - отговаря. - По- добре ще е Тае да дойде първи. Все пак той е отбягващият, не Джънгкук.
- Да, права си. - казвам, гледайки към сенките ни, които успявам да видя благодарение на уличната лампа зад нас. Нима съм по-ниска от Тае с цяла глава ? Връщам се към разговора. - Добре сте го  измислили. Ние почти стигнахме.
- Добре, супер ! Ще затварям да не ви развалям момента. - разсмива се. 
- Джису ! - осъзнавам, че вече е затворила.
Прибирим телефона в джоба на дънките си и поглеждам към Тае.
- Мислех, че ще сме само ние четиримата. - повдига веждата си.
- Джинхонг ще доведе приятел. - казвам.
- Така ли ? Познавам ли го? - усмихва се.
Отпускам се на рамото му.
- Да. - въздишам, отдръпвам се, поглеждам го и се усмихвам.
- Кой е той ? - слага ръката си над рамото ми, придърпвайки ме леко към себе си.
- Не знам, не помня името му. - усмихвам се неловко. Той поглежда напред.
- Е, добре. Явно ще разбера на място. - разсмива се.
Свалям ръката му от рамото си.
- Какво има ? - пита притеснено. Аз просто се усмихвам и я слагам около кръста си. После се облягам на рамото му.
- Така е по- добре. - затварям очи за момент.
- Права си. - целува главата ми.
След няколко минути вече звъним на вратата на Джису. Тя отваря почти веднага.
- Хей, ето ви и вас ! - усмихва се.
- Здравей, Джису. - поздравява я Тае. - Е, къде ще гледаме филмите ?
- На двора. - казваме едновременно с Джису. И тримата се разсмиваме и се запътваме към двора, където виждаме направеното от Джинхонг и Джису дворно кино.
До едно дърво окичено с лампички е постелено зелено одеяло с червени шарки и жълти линии, на което лежи Джинхонг. До него има две купи пълни с пуканки и чипс, и няколко декоративни възглавници разположени в единия край на одеялото. Пред него е поставен средно-голям градински филмов дисплей, на който ще гледаме филма.
- Хора, перфектно е ! - отварям уста.
Поглеждам към Джинхонг, който се усмихва.
- Настанявайте се. - подканва ни Джису. Джинхонг потупва мястото до него. - Аз ей сега идвам.
С Тае сядаме на одеалото един до друг. Ставам от мястото си и подавам декоративна възглавница и на двамата с Джинхонг.
- Защо не взе възглавница и за себе си ? - поглежда ме очудено Тае. Усмихвам се и сядам в него. Той се засмива и целува главата ми. Хващам едната му ръка с двете си ръце и се отпускам върху него. Затварям очи. Толкова е тихо и спокойно. Чувствам се в безопасност точно тук, до сърцето му.
Изведнъж чувам звънеца. Джънгкук е тук.
Отварям очите си и ставам от Тае притеснено, поглеждайки към също толкова притеснения Джинхонг. Пулсът ми драстично се забързва.
- Хора, какво ви стана изведнъж ? - очудено пита Тае.
Джису се появява, държейки шал в ръката си.
- За какво ти е този шал ? - питам, но тя игнорирва въпроса ми и просто ми го хвърля. След това се запътва, за да отвори вратата. Преди да влезе в къщата казва :
- Знаеш много добре за какво е..
Поглеждам към все така объркания Тае, после към шала. Разбирам.
- Тае. - приближавам се към него.
- Да, Кристин ? - усмихва се.
Сядам в него с лице към неговото.
- Петият човек дойде. И понеже искаме да е изненада ще завържем очите ти. -  казвам, гледайки го право в очите.
- Щом се налага. - разсмива се. Само това чаках. Слагам шала върху очите му и го завързвам, внимавайки да не го оскубя.
- Така добре ли е ? - питам, оглеждайки да не би да съм завързала косата му заедно с шала.
- Да, добре е. - усмихва се. - Притеснена си, принцесо, защо ?
- Защото това, което ще се случи след секунди може или да доведе до мир, или до война. - казвам, целувайки устните му. Той се усмихва. Докосвам челото му с моето, после прошепвам в ухото му, че го обичам.
Ставам, за да видя как се е справила Джису с Джънгкук.