The Choice / Taehyung and Jungkook Fanfic

VII

- Сигурна ли си, че си добре ? - казва Джънгкук.
- Да, нищо ми няма. Мога да се прибера и сама. - отвръщам и се усмихвам, тръгвайки към входа на училището. Изведнъж чувам името си, обръщам се и виждам Тае.
- Кристин ! - казва, след което започва да бяга към мен. Прегръща ме и ме поглежда, като слага главата ми между дланите си. - Казаха ми, за това което се е случило по физическо. Как си ?? Добре ли си ? Кой го направи ? Можеш ли да ходиш ??
- Майчице, Тае, добре съм ! - отдръпвам се. - Божичко, а мислех че Джънгкук е разтревожен ... - изведнъж той очуден поглежда вдясно, където седи Джънгкук.
- Куки... не те забелязах. - разсмива се.
- Куки ? - казвам очудено.
- Дълга история... - казва Джънгкук.
- Вие се познавате ??? - казвам очудено.
- ВИЕ се познавате ? - повтаря думите ми Тае.
Джънгкук поглежда към нас след, което произнася :
- Олеле.... Вие се познаватее ?!?! Уауу ! - хваща лицето си и прави очудена физиономия с цел да ни иронизира. С Тае го поглеждаме строго, след което той поглежда към земята.
- Не знаех, че се познавате ?! - казва Тае. Отново. - Куки ... това е момичето, за което ти говорех. - разсмива се.
- За което си говорил ?? - казвам очудена и го поглеждам, а той просто ми намига и се усмихва.
- Кой й причини това ? - изведнъж Тае става сериозен, а аз се разсмивам, мислейки за физиономията, която ще се появи на лицето му,когато получи отговора на въпроса си.
- Хюнг ..... - поглежда го Джънгкук, а после наклонява погледа си надолу. - Аз бях, но преди да си направил нещо ме изчакай да ти обя..
Тае се приближава към него и хваща главата му под мишницата си.
- Така ли се отнасяш към дамите ? На това ли съм те учил аз,а ? - казва смеейки се Тае.
- АУЧ ! БАТКО, МОЛЯ ТЕ ! - смее се Джънгкук, докато се опитва да се измъкне от хватката на Тае. - Ще ме изложиш !! Тае !! Не съм искал, извинявай ! ТАЕЕ !
- Ще те изложа ?? Ти даваш сътресение на моят БСВЖ и очакваш да се измъкнеш просто така ?!?! Дал си й причина да отиде до сестрата, а сега се боиш за репотацията си ?!
- БСВЖ ? - казвам, при което Тае ме поглежда, но после се преструва, че не ме е чул и продължава с тормоза си над Джънгкук.
След две минути Тае го пуска. Поглеждам часа и казвам:
- Хора, аз ще тръгвам, иначе ще закъснея. Чао ! - усмихвам се и се насочвам към входът на училището.
- Чакай, Крис... - изрича Тае, но аз просто продължавам напред без да обръщам внимание на думите му.
Докато вървя към нас си мисля. БСВЖ... какво би трябвало да значи това ? И са си говорили за мен ? Това е странно... сигурно е било нещо за партито...

*на следващият ден*

- И днес ли няма да успееш да дойдеш ? - казвам раздразнена, вървейки към кабинета по корейски със скицник в ръка.
- Кристин !! Не аз избирам кога да се разболея. - казва още по-раздразнено Джинхонг. - Всъщност ... днес се чувствам сравнително по-добре, но тест по биология ? Не, мерси ! - разсмива се.
- Днес се чувстваш по-добре ?!?! Джинхонг, заради един тест по биология ще ме оставиш сама ? Та, аз си нямам никого..
- Не изглежда все едно си нямаш никого.. - подхилква се.
- Какво би трябвало да значи това ? - казвам очудена, вървейки напред, опитвайки се да не се блъсна в хората вървящи покрай мен.
- Ами .. много хора говорят за Крисхюнг.
- Крисхюнг ?- казвам и изведнъж всички се обръщат към мен, подхилквайки се.
- Не знаеш ли ?? Буквално сте най-обсъжданото нещо в училище.
- Сте ? Ние ? Аз и кой ?
- Кристин знаеш за кого ти говоря ... - разсмива се.
- Очевидно не знам.
- Божичко, Кристин .... говоря за теб и .... барабани моля. - казва и почва да се смее.
- Ще те ударя ... - слагам ръка на челото си. Джинхонг се разсмива.
- Говоря за теб и Тае.
- Тае ??? - казвам очудена. Защо всички си мислят, че ходим? Вече става банално !
- Да ? - чувам глас, различен от този на Джинхонг. Гласът не идва от телефонът. Махам ръката си и поглеждам нагоре.
- Джинхонг, ще ти се обадя по-късно.
- Какво стана ??? ОМГ ! Да не срещна Тае, защото май чух неговият глас ... Омг, ако отговорът е да, в момента се намираш в адски неудобна ситуация ! - разсмива се, а аз затварям телефонът раздразнена.
- О, хей, Тае !! Не очаквах да те срещна .... тук .... в този коридор.... хахаха - започвам да се смея неловко, дано не е чул че произнасям името му по-рано.
- Странно, защото ти току-що каза името ми.. А дори не ме виждаше, гледаше към пода. - казва, прехапва долната си устна, а после се разсмива.
- Каквоо ?!?! - хващам се за челото. - Тае ли съм казала ?? Пфф, имах предвид .... - замълчавам за момент и започвам да се оглеждам около коридора. Изведнъж очите ми се спират на един постер закачен към таблото за обяви. - Имах предвид .. Таекуондо, хаха - разсмивам се още по-неловко и посочвам към постера. - Много хора му викат просто тае. Не се бях замисляла, че звучи точно като името ти.
- Никога не съм чувал някой да казва така на таек..... - започва да говори, но го прекъсвам.
- Вчера обещах да ти донеса някои от моите рисунки... - подавам му скицника. - Не си падам много по пейзажите... по-скоро обичам да рисувам хора и - той започва да разглежда рисунките и аз забавям говоренето си притеснена. - като цяло си имам собствен стил и.. - продължавам, но той ме прекъсва.
- Страхотни са. - поглежда към мен и после пак към рисунките. - Ако нямаш нищо против искам да разгледам и останалите, а скоро ще почнем и час ... Може ли да го взема ? Ще го разгледам през часа.
- А-ами ... да, разбира се ! - казвам, усмихвайки се въпреки че вътрешно умирам от срам. Той отвръща на усмивката, казва ми чао и всеки продължава по пътя си.