The Choice / Taehyung and Jungkook Fanfic

X

Лутам се из огромната къща, търсейки Джинхонг. Нямаше го в кухнята нито пък в трапезарията. Предполагаше, се че тук трябваше да има събиране,  а къщата изглежда празна.
- Кристин. - чувам нечий глас. Обръщам се и виждам Тае. - Къде ходиш ? Всички са в хола и чакат да се запознаят с теб.
Леко се удрям по челото.
- Какво правиш ? - казва Тае и се приближава.
- Проверих навсякъде с изключение на хола.. - казвам - как не се досет... - Тае хваща ръката ми и ме повежда към хола.
- Добре, добре, идвай вече. - разсмива се.
Влизам в хола, където в кръг са се разположили група хора сред, които виждам познати лица: Джинхонг, Шин, Куки, Джису ( да, да, знам че преди я писах Джисо, но разбрах, че било всъщност Джису [ същото се отнася за Джинхонг ] ). Всичките ми приятели са тук. Усмихвам се широко и продължавам да оглеждам хората. Изведнъж усмивката изчезва от лицето ми. Йон, както и приятелката й Джи, също е тук. Изглежда, че и те са сред приятелите на Шин. Вдишвам дълбоко и издишвам, сядам на пода около Джинхонг и Джису.
- Къде беше ? - разсмива се Джинхонг.
- Търсих ви, по- скоро теб. Исках да те питам нещо. Никой не ми обяснява какво означава БСВЖ, а това съкращение напоследък е нещо, което често чувам и...  - изведнъж Йон ме прекъсва.
- Спрете да си шепнете. Дразнещо е. Ако имате да си казвате нещо го кажете, така че всички да ви чуят. Все пак всички тук сме си приятели и се познаваме от деца. - казва. Изведнъж ме поглежда с подла усмивка. - Е, има и някои пришълци.. - след това извръща очи.
Въздишах и я погледнах с усмивка, при което тя ме погледна очудено. Нима не разбира ? Преминах целият този път до Корея, успях да вляза в елитно училище, запознах се със страхотни хора, животът ми е прекрасен, няма да позволя на някаква разлигавена кралица на драмата да го съсипе. Просто ще продължа да се усмихвам и да не обръщам внимание на думите й.
- Не, няма значение. - казва Джинхонг, побутва ме и се приближава към ухото ми. - Нямам правото да ти кажа какво означава, освен ако не съм човекът, чийто БСВЖ си ти. - след това се отдръпва и се засмива.
- Нека играем на истина или предизвикателство ! - казва Шин и става. След минута се връща с празно шише от вода. - Завъртаме шишето, човекът, който се пада от страната на дъното на бутилката бива предизвикан да каже истината или да изпълни каквото и да е предизвикателство от човекът, който се намира от страната на капачката. Имате право да се откажете 1 път от предизвикателство или въпрос свързан с вас или зададен на вас. - произнася всичко на един дъх. - Всичко ясно ли ви е ?
Кимаме. Нека играта да започне.
- Супер ! Нека играта да започне ! - усмихва се Джису, а аз я поглеждам.
- Казах абсолютно същото нещо в главата си.  - казвам и двете се разсмиваме.
- Говориш си сама. Така става като нямаш приятели ... - казва Йон. Този път дори не си правя труда да й се усмихна, не си правя труда да я погледна.
- Божичко, Йон, спри да бъдеш толкова злобна за момент. Кристин ни е приятелка,  поне заради нас прикрии омразата си. - казва Джънгкук и завърта бутилката.
Падат се Джинхонг от страна на капачката и Джи от страна на дъното на шишето.
- Джи.  - разсмива се Джинхонг. - Истина или предизвикателство ?
- Истина. - усмихва се Джи.
- Истина, ли е че  имаш свое мнение ?
- Моля ? Какво би трябвало да значи това ? - казва объркано Джи.
- Истина, ли е че взимаш сама решенията си и не се влияеш от Йон ? Истина, ли е че Йон не те командва ?
Джи се разсмива и изведнъж Йон я побутва леко. Изглежда аз съм единствената, която го забеляза.
- Разбира се. Това беше лесно. - казва и завърта шишето.
Падам се аз от страна на дъното и ... Шин. Джинхонг се приближава и ми прошепва :
- Късмет с него .. каквото и да избереш ще измисли нещо перверзно, което да те постави в неудобна ситуация.. - след това се разсмива.
- Е, Кристин, истина или предизвикателство. - казва с подла усмивка Шин.
- Излезнала съм да се забавлявам и ще пробвам с предизвикателство ... само внимавай какво ще ме предизвикаш. - засмивам се.
- Е, всички сме излезнали да се позабавляваме и ти ще ни предоставиш голяма забава, като изпълниш предизвикателството ми. - казва и оглежда лицата ни. - Предизвиквам те да целунеш  .. - изведнъж замълчава. Вече е измислил с кого ще бъде целувката ми. Просто иска да направи нещата по-драматични. - Джънгкук.
Куки ме поглежда леко притеснен и развълнуван. Лицето му почервенява. Разсмивам се и приемам предизвикателството.
- И без това нямах шанса да ти се отблагодаря за помощта по време на теста. - приближавам се към него, но после се отдръпвам. - Това ще е първата ми целувка. - закривам лицето си с едната си ръка и всички почват да се подхилкват.
- Това със сигурност ще бъде забавно за.. - казва Шин, поглеждам към него. - Нали, Тае ? - побутва Таехюнг, който седи до него. Той ме поглежда леко раздразнен. Не е в настроение. Но до преди малко бе толкова жизнерадостен.. какво му стана ?
- Кога ще се целунете ? Завършихме училище вече ... - скръства ръце Йон.
Поглеждам Куки, а той се почесва по главата.
- Ти съгласен ли си с това ? - казвам. Той кимва.
Приближавам се към него.  Чувам как сърцето на Джънгкук започва да бие все по-бързо и по-бързо. Леко се усмихвам секунди преди устните ни да се докоснат. Явно той е по-развълнуван от мен. Първата ми целувка. Никога не съм си я представяла в последствие на игра на истина или предизвикателство. Започвам да се отдалечавам от него, когато изведнъж Джънгкук хваща брадичката ми и отново ме придърпва към себе си. Устните ни се сливат за втори път. Но предизвикателството вече бе извършено. Защо ме целува за втори път ? И по важното ... защо аз не се отдръпвам ?

Имам един супер важен въпрос преди да започна следващата глава и няма да я започна докато не ми дадете отговор за съжаление. Понеже в 11та глава  ще се случат много неща се чудех дали да не покажа какво чувстват и мислят героите, а за да стане това   трябва да има гледни точки. Лично аз не харесвам промяната на гледната точка, но не знам вие какво смятате. Затова искам в коментарите да напишете какво, мислите че трябва да направя. Благодаря ! ❤