The Choice / Taehyung and Jungkook Fanfic

34 част

-После в колата момчето й каза, че вече съм чула разговора им. Тя ме предупреди много да внимавам с действията си и това беше като цяло.. - поемам си дълбоко дъх.
- Отвлякоха те, не ти направиха нищо и те върнаха след няколко дена. - замисля се татко. - Не знам дали да се радвам или да се чудя защо са го направили. - после става и взима телефона си. - Трябва да звънна на полицията.
- За да им кажеш че съм се прибрала ? - поглеждам към него.
- И за да им дадеш показания. Трябва онези хора да си получат заслуженото. - набира номера.
- Татко, недей ! - взимам телефона и затварям.
- Кристин, какво ти става ? - поглежда ме объркано.
-Татко, нека не звъним на полицията. - подавам му телефона.
- Отвлякоха те и искаш просто така да им се размине ?
Поглеждам надолу и си поемам дълбоко дъх. Какво ще му кажа този път ? Каква нова лъжа ще измисля ? Вече става банално. Крих всичко прекалено дълго.
- Татко ... има твърде много неща, за които не знаеш.
След 5 минути вече съм разказала абсолютно всичко. Единственото, което чакам е отговора на баща си.
- Криела си всичко това толкова време ?
- Страхувах се от отговора ти.
- Кристин, всичко това ти се е случило, заради Таехюнг.
- Не е вярно ! - изправям се. - Тае не е виновен за нищо. 
- Докато си с него това ще продължава да се случва. Кристин, кой знае какво ще измисли това побъркано момиче. Ако отново те отвлече ? Ако този път те измъчва ? Ако те убие ?
- Защо не спрете вече ? Аз го обичам, той ме обича. Няма да се разделя с Таехюнг. - казвам през сълзи.
- Но се налага.  - подпира чело в ръката си. - Кристин, едва не са те изнасилили.
- Но Тае ме спаси.
Баща ми вдишва дълбоко.
- Поставили са камера в стаята ти и са те следили.
- И пак Тае ми помогна..
- Отвлякоха те, Кристин ! - става.
- Добре, този път  Тае не успя да ми помогне, но съм сигурна, че е давал всичко от себе си, за да ме намери. - поглеждам надолу, избърсвайки сълзите си.
- Кристин, всичко това ти се е случило, заради него. - хваща ръката ми. - Знам, че ще е трудно, но трябва да се разделите.
Поглеждам го с недоумление. Отдръпвам веднагически ръката си.
- Татко не разбираш, нали ? - правя няколко крачки назад. - Нали дойдохме в Корея, заради новото начало. И сега, когато започнах моето, ти искаш да го прекратя ? Само, заради една откачалка ? - усещам как сълзите се стичат по бузите ми. - Просто исках да ме подкрепиш. Да ми помогнеш да разрешим проблема.
- И ще го разрешим. С помощта на полицията. - взима телефона и поглежда към мен.
- Не, по дяволите ! Защо не се замисляш, че ще навредиш на Тае по този начин ? Може да го вкараш в затвора. Ще провалиш бъдещето му, татко !
- И какво да направя, че е постъпил неразумно ?! - повишава тон. - Ти си моята дъщеря ! Какво очакваш от мен ? Да стоя настрани, докато някаква психопатка се опитва по всякакъв начин да втъжни живота ти ? Само, защото си загрижена за гаджето си, което е направило изключително глупава постъпка трябва да бездействам ?
- Направи тази изключително глупава постъпка, заради мен, татко ! Защото ме обича и не може да стои на едно място, знаейки, че докато аз страдам, момчето, виновно за депресията и злополуката ми с колата, се разхожда съвсем спокойно !
- Ето нещо по, което с него си приличаме. И аз не мога да стоя на едно място, докато ти страдаш. - поглежда към телефона. - Но аз не бих си играл с огъня като него.
Вдишвам дълбоко.
- Татко, ако набереш номера на полицията - очите ми се насълзяват. - забрави, че дори съм ти дъще...
Дори не успявам да се изкажа. Няма смисъл. Баща ми вече говори със служителите на закона, гледайки ме право в очите.