*Гледна точка на ???*
- Как така си я заплашила да направиш всичко възможно да уволнят баща й ?! - приближава се към мен очудена.
- Твоят план беше скучен. Примирие ? Това ли успя да измислиш ?! - казвам, отивайки до хладилника.
- Виж, вече ми писна. Отказвам се. Забъркахме се в прекалено много проблеми. - слага кичур коса зад ухото си.
- Отказваш се ? - наливам портокаловият сок, който си избрах от хладилника, в стъклена чаша. - Знаех си, че ще стане така. - усмихвам се. - Но за жалост не можеш. Вече нямаш глас.
- К-как така ? - поглежда ме уплашено.
- Вече аз съм тази, която ще решава. Ти имаше своето време. Не направи нищо, нали ? Затова поемам нещата в свои ръце. - отпивам от чашата. - Или имаш нещо против ? - поглеждам към нея.
Тя се заиграва с пръстите си и поглежда надолу. Кичурът зад ухото пада пред лицето й, но вместо да го върне на мястото му, просто го оставя да виси. Може би го използва като защита. Отново. Опитва се да скрие лицето си. Но този път един кичур няма да е достатъчен.
- Така си и помислих. - усмихвам се.
Отивам до нея и я потупвам по главата. После сядам на дивана.
- Кристин няма избор. Не смятам, че обича Тае повече от баща си. До утре ще са скъсали и той ще бъде свободен.
- Това не гарантира, че ще ме обикне. - побутва очилата си, които са вече до края на носа й.
- Какво искаш да кажеш ? - усмихвам се.
Тя ме поглежда объркано. Засмивам се.
- Какво да не си мислеше, че правя всичко това без да искам нещо в замяна ? Ти не направи нищо. Даже ми предложи да се примиря с Кристин. И сега, когато нещата се получиха, благодарение на мен, очакваш да ти връча Тае просто така ?
Не очакваше нещата да се извъртят така. Очите й се напълват със сълзи.
Ставам и й подавам празната стъклена чаша.
- Горката. Имаше такива надежди. - усмихвам се. Тя докосва чашата. Още преди да я поеме в ръцете си я пускам. Чашата се счупва на хиляди парченца, които се разпръскват навсякъде из стаята. - И всичките се разбиха за секунди, следвайки примера на тази чаша. - засмивам се.
Тя свежда глава,хлипайки и се навежда, започвайки да събира парченцата.
- Горката малка, Хеа. - погалвам косата й. - Никога не става по нейният начин. - усмихвам се.
ESTÁS LEYENDO
The Choice / Taehyung and Jungkook Fanfic
Fanfic- Кого избираш, Кристин ? Усещам сълзите, стичащи се по бузата ми и ритъма на сърцето ми, който става все по неритмичен, и буен. И болката в главата ми, която се увеличава с всяка изминала секунда, и всяка една падаща по пътя капка дъжд. И всеки мо...
