The Choice / Taehyung and Jungkook Fanfic

16 част

Вървя по коридора на училището към шкавчето си. Имаме корейски първи час. Предстоят ми едни от най-скучните 40 минути. Супер !!
Изведнъж се спирам за момент, някой се блъска в рамото ми и се провиква :
- Внимавай къде заставаш !
Дори не го отразявам. Спомням си кой стои до мен, Джънгкук. Продължавам пътя си, мислейки за неловката ситуация, в която ще бъдем поставени щом часът започне.
Стигам до шкавчето си и започвам да си оправям нещата. Взимам учебника и тетрадката си и съм на път да затворя шкавчето, когато чувам гневните викове на момиче.
- За коя се мисли ? Тук е от седмица и си мисли, че може да ми се отваря и да ми краде момчето без да й се размине. Само да я открия, ще я накарам да съжалява за това, че се е родила. - вече виждам кой е притежателят на виковете - Йон.  Извъртам очи и вдишвам дълбоко. Какво по дяволите пак я е прихванало ? Сигурна съм, че това се отнасяше за мен. Иначе защо щеше да върви толкова бясно насам заедно с приятелките си. Но ето ме, тук съм. Готова съм да понеса всичко, което ще направи и каже.
- Ти ! - казва и ме блъска в шкавчето, при което падам и нещата ми се разпиляват. Поглеждам към Йон ядосано. - Какво си мислиш, че правиш ? - казва, поглежда встрани, засмива се и кляка пред мен. - Нещата май не са ти ясни ? Стой далеч от Тае. Няма да повтарям..
Усмихвам се.
- И да го повтаряш не ме интересува. Йон, трябва да разбереш, че не си ми никаква, за да ми казваш какво да правя. Пък и сме само приятели..
Изведнъж се замислям и поглеждам към пода. Наистина ли сме ... само приятели ? Дори аз не знам..
- Не ме лъжи. - казва и хваща брадичката ми, повдигайки я нагоре, за да я погледна в очите. Имам чувството, че всеки момент ще забие дългите си нокти в гърлото ми от злоба. - Едно от момичетата ми живее точно срещу къщата ти. Видяла ви е. Как той те изпраща, как ти целува ръката, как стои пред вратата, докато не остане сигурен, че си влязла вкъщи безопасно.
Зениците ми се разширяват. Знае за всичко това ? Махам ръката й от брадичката ми.
- Йон, един съвет от мен. Продължи напред. Тае никога няма да е твой отново.
При тези думи ръцете й се разтреперват. Нима ще ме удари ? Тя ще излезне чудовището пред тълпата, която се е събрала около нас.
Йон повдига ръката си и ми посяга. Затварям очи.
Седя така няколко секунди, после отварям очите си очудена. Виждам, че нечия ръка е хванала тази на Йон. Поглеждам нагоре. Джънгкук.
- Йон. - проговаря. - Изчезни от тук. Ставаш смешна.
Тя става и се изтупва.
- Заставаш на грешната страна, Куки. - казва. Поглежда ме. - С теб още не сме приключили. - После се обръща и заедно с момичетата продължават по пътя, от който се появиха.
Поглеждам към Джънгкук.
- Как си ? - казва. После протяга ръка и се усмихва. За момент се замислям какво да правя. После решена протягам ръка. Секунди преди пръстите ни да се докоснат някой го изблъсква и хващам неговата ръка. Тази на Тае.
- Добре ли си ? Всички по целият коридор говореха за това, което се е случило. Дойдох веднага щом разбрах. Хайде, ела. Да те заведем при сестрата.
Издърпва ме нагоре и ме прегръща през рамо. Запътваме се към лекарският кабинет. Обръщам главата си и поглеждам Джънгкук. Той също ме гледа. Почесва се по главата и тръгва в противоположната посока. Свеждам глава.
- Какво ти има ? Изглеждаш замислена. - казва Тае, поглеждам към него.
- Нищо.. Просто се чудя до къде ще стигне злобата на Йон.
Той ме целува по челото и прошепва в ухото ми:
- Не знам, а и няма значение. Единственото, което има е факта, че те обичам и че сме заедно, нали ? - усмихва се.
Пулсът ми се забързва. Значи все пак не сме просто приятели...