The Choice / Taehyung and Jungkook Fanfic

| част

Хайде, Кристин, потърпи още малко. Чака го 3 месеца. Какво са само още 10 минути ?
Откакто групата му се прочу - BTS, той пътува постоянно. Фен срещи, тренировки, турнета, интервюта и тв предавания. Това е неговото ежедневие от няколко години. Често дори не остава вкъщи през вечерта. Връзката ни премина през множество изпитания, едно ангажирано ежедневие не би могло да я разруши. Спомням си как се запознахме. Как от самото начало ми грабна окото, но никога не си и представях, че ще имаме връзка, и то такава, която продължава повече от 7 години. Изключително дълга връзка, ако питате мен. Но и преминахме през много изпитания. Особено периодът, когато не знаех какво изпитвам и към кого. Дали държах повече на него или на ........
Звънецът звънна. Той е тук ! Притичвам бързичко към вратата и съм на път да отворя, когато изведнъж спирам и поглеждам към огледалото. Сресвам косата си набързо, отдръпвам се и се усмихвам. Вече съм готова. Отварям вратата. Той е там. Стои мирно с малка саксийка с няколко орхидеи. Знае че мразя букети. Цветята са откъснати, рано или късно ще изсъхнат и ще умрат. При цветята в саксия такъв проблем няма. Е, или поне в близките няколко месеца.
- Скъпа, толк...  - не го оставям да довърши. Втурвам се към него и го прегръщам с все сила.
- Никога няма да те пусна ! - измънквам и се покатервам по него като коала. Липсваше ми. Рошавата му коса, ароматът му, тялото му, усмивката му, милите му жестове. Всичко.
- Крис, скъпа - започва той като тромаво се опитва да се придвижи в апартамента. -, трябва да затворя вратата.
- Тогава я затвори. - усмихвам се и го прегръщам още по-силно.
- Лекичко ми пречиш. - побутва вратата той и се опитва да вкара ключът в ключалката без да гледа, заради ръката ми, която преминава под вратът му, и му пречи да погледне надолу. След няколко опита успява.
- Ето, виж че успя ! - разсмивам се.
С няколко тромави крачки ме занася в хола. Оставя саксийката на масичката и ме прегръща с все сила.
- Ухаеш прекрасно ! - казва. - Липсваше ми. Много ми липсваше ! - аз се усмихвам.
Той сяда на дивана, докато аз още съм в прегръдките му.
- Колко още ще продължава това ? - засмива се той. - Искам да видя лицето ти.
Усмихвам се, отдръпвам се от него и го поглеждам в очите. Той леко се изчервява и отклонява поглед. Аз се разсмивам.
- Толкова си сладък.
Той ме поглежда и се приближава към мен, като впива устните си в моите. Нещо, което не беше правил от 3 месеца.
След това се отдръпва и ме поглежда.
- И ти си сладка.... наистина.
Удрям го леко по рамото.
- Такъв си .... - разсмивам се и отново го поглеждам. Очите му са толкова красиви и големи. Сякаш в тях се крие цял един нов свят, в който щом стъпиш.. няма връщане назад. Мнението ми бе същото още преди да започне връзката ни. Още преди всичко. Настанете се удобно, вземете си някаква напитка и закуска ( по желание ) и се пригответе да прочетете историята ни, която не винаги е имала розови дни. Да се върнем още в началото ...