The Choice / Taehyung and Jungkook Fanfic

30 част

- Какво ти е, принцесо ? - надига глава от книгата по биология Тае.
Единственото, което ми се върти в главата е вчерашната случка и съобщението :

З/Н : Ако кажеш на Тае, ще ги разпространя. Наблюдавам те.

Поглеждам Тае, осъзнавайки, че през цялото време съм гледала в една точка на масата.
- Н-нищо .. - измърморвам и поглеждам отново към книгата си.
Намираме се в библиотеката на училището, заобиколени от скитник, моливи и ... книги. Тае е много зле в рисуването на човешки тела, затова днес решихме, да оставаме всеки  четвъртък след часовете в библиотеката и заедно да практикуваме.
Изведнъж Тае хваща ръката ми.
- Кристин. - усмихва се. - Има ти нещо.
- А-аз..
Телефона ми извибрирва. Поглеждам към него, после към Тае. Той отдръпва ръката си. Взимам телефона си. Получила съм съобщение. От ... него.

З/Н : Не си играй с огъня, принцесо.

Ръката ми се разтреперва. Дишането ми става по-тежко. Нима ме наблюдава. Дори тук и сега ?
Започвам да се оглеждам уплашено наоколо. Пълно е с хора. Всеки един от тях може да е човека поставил камера в стаята ми.
- Кристин ? - чувам гласа на Тае.
Обръщам се към него, оставяйки телефона си настрана.
Прочиствам гърлото си и взимам молив. Започвам да скицирам нервно ръка, стараейки се да не треперя.
- И ти се пробвай да нарисуваш ръка. После ще ги сравним с тази от книгата, за да видим дали последния прекаран половин час в изучаване на частите на ръката си е заслужавал. - казвам, игнорирайки го, неотделяйки поглед от листа.
С периферното си зрение виждам как Тае също се залавя за работа.
- Кой те наблюдава ? - казва тихо, неотделяйки поглед от рисунката.
Замръзвам. Дали да не му споделя, че някой ме следи ? Навсякъде. Постоянно. Че има мои снимки и единственото условие, което има, за да не ги разпространи, е да не  му казвам, да не казвам на Тае.
Телефона ми отново извибрирва.
- Н-никой. - казвам, знаейки от кого е съобщението.
- Добре. - усмихва се. - Сигурно се държиш толкова притеснено,защото аз съм тук. - казва силно и се подсмихва.
Това бе странно. Никога не съм била притеснена около него.  И той го знае много добре. И защо го каза толкова силно ? Все едно иска всички да го чуят. После се замислям. Ами ако наистина иска точно това ?
Просто кимам, за да го накарам да спре с въпросите.
- Така добре ли е, принцесо ? - поглежда ме след две минути и обръща листа си, за да видя  нарисуваната му ръка. До дори неуформената скица на ръка има надпис - "Направи се, че поправяш грешките ми, ако някой те наблюдава в момента". Поглеждам го. Изражението му е леко разтревожено. Насочвам вниманието си към листа му. Приближавам ръката си, но спирам точно преди моливът да докосне хартията. Ами ако наблюдателя ми се усети ?
- Кристин ? - поглежда ме Тае. Насочвам погледа си към него, преглъщайки. - Имам ли грешки ? - навежда се леко към мен, изпитвайки ме с поглед.
Поглеждам отново към листа. Сега е момента. Или му признавам с риск да ме хванат, или не му, подписвайки договор с наблюдаващият, в който се съгласявам страхът от това да разпространи снимките, да продължи още много дълго време.
Неусетно ръката ми се задвижва към листа. Започвам да драскам, правейки се, че поправям.
- Имаш грешки. Наистина имаш много грешки. - поглеждам го, леко притеснено.
Лицето му придобива тревожен вид. Не това бе отговорът, който се надяваше да чуе от устата ми.
Преглъщам отново, осъзнавайки какво току-що се случи.
- Ясно. - казва и започва да прибира нещата в раницата си.
Поглеждам го очудено.
- Кристин, - започва - знаеш, че когато рисувам обичам да казвам какво мисля, а тук ще преча на останалите. Искаш ли да работим у нас върху грешките ? - казва изключително силно, изправя се, след като е прибрал всичко в раницата си и облича якето си.
- Д-да, нямам проблем. - казвам, прибирайки нещата си.
Ще ми помогне ли ? Ще успеем ли да разберем, кой е типът, който ми пише и защо въобще го прави? Ами ако този тип разпространи снимките, аке е усетил какво става ?
От многото въпроси не осъзнавам дорш кога Тае сложи ръка над рамото ми и тръгнахме към къщата му.