The Choice / Taehyung and Jungkook Fanfic

19 част

- И кош ! - изстрелвам баскетболната топка. На косъм уцелвам. - Почти ...
Тае се разсмива и започва да дриблира, после прави опит да вкара. Естествено успява.
- Наистина си добър. - казвам, гледайки го, докато вкарва кош след кош.
- Но не достатъчно. Не си виждала другите момчета. - казва, избърсвайки потта от челото си.
- За мен ти си най-добрия. - усмихвам се. Поглежда ме и се доближава. Навежда се към мен в опит на целувка, но светкавично се отдръпвам.
- Потен си. - разсмивам се.
- Права си. - усмихва се. - Може би един душ няма да ми се отрази зле.
Отива на прав път. Единственото, което остава да направи е да ме покани у тях. Захапвам долната си устна леко притеснено. Той се разсмива.
- Искаш ли да дойдеш у нас ? - казва.
Не отговарям веднага. Поглеждам към него, правейки се на замислена. Най-накрая отварям уста:
- Само, защото искам да те целуна. -  разсмивам се, въпреки че отвътре искам да си зашлевя шамар. По-неловко нещо не успях ли да кажа ?
Той  ме прегръща през рамо.
Окей осъзнавам, че тази глава не е част от миналата, защото не ми се пишеше * на следващият ден *, но не ми се създава нова глава и за написаното по-надолу, затова просто ще напиша *след 10 минути* :д
- Е, добре дошла отново у нас ! - казва, затваряйки вратата.
- Няма никого. Освен кучето. - посочвам към булдога, лежащ на дивана. - Миналият път вашите отново ги нямаше.. - казвам леко разтревожена.
- Родителите ми пътуват често. Журналисти са. - отива към кучето и го погалва, последвам го.
- Често ли оставаш сам ? - хващам ръката му.
- Не чак толкова често.. нашите пътуват 2-3 пъти в месеца за по няколко дни. - усмихва се. - Окей, аз се качвам горе.. ако искаш остани тук. В хладилника има храна, а в кухнята във второто шкавче от ляво на дясно има снаксове - казва и оставя телефона си на масата за кафе пред дивана. Идеално, сега остава просто да се качи горе. Не знам защо, но се чувствам все едно съм на път да направя нещо лошо. Като да му прегледам историята, с кого си е писал или пък колко момичета има в указателя си. А всъщност правя всичко това за негово добро, защото се чувствам виновна и защото не искам да бъде скаран с приятеля си от детинство заради мен.
Кимвам. Приближава се до устните ми.
- Още си потен, Тае. - отдръпвам се. И двамата се разсмиваме.
- Трябваше поне да опитам. - запътва се по стълбите с усмивка.
Изчаквам го, докато не чувам отварянето на вратата към банята. След това бързо взимам телефона  и се настанявам на дивана до булдога.
- Здравей, Суши. - леко се разсмивам. Не съм чувала по-гениално азиатско име за куче. След това се залавям за работа. Включвам телефона. Има парола.
- По дяволите ! - казвам и се облягам на дивана. Ще ми отнеме години. Може да е всичко.
Пробвам с името на кучето, с думата "рисуване", с името му. Не става. Въздишам.
- Сега ще пробвам нещо изключително глупаво. - казвам и осъзнавам, че си говоря с куче.
Възможно ли е да ме обича толкова, че вече да е променил паролата си на името ми ? Не губя нищо, ако поне опитам.
Започвам да въвеждам. К-Р-И-С-Т-И-Н. Остава само да натисна "въведи".
- Е, пожелай ми късмет, Суши, защото други идеи нямам.  - казвам и натискам бутона. Телефонът се отключва.
- ДА БЕ ! - подскачам и се усмихвам. Не знам дали е, защото успях да позная паролата му или, защото паролата му съм аз. 
След близо 10 минути съм готова с прехвърлянето. Тае наистина има много снимки с Джънгкук. Чувствам се ужасно, че аз съм причината те да са скарани.
- Какво правиш на телефона ми ? - чувам гласа на Тае.Подскачам и поглеждам веднагически към стълбите. Той седи там, с чисто нови дрехи  и изключително сериозен поглед, който започва да ме притеснява.
С Джинхонг и Джису не бяхме помислили за оправдание, ако ме хване. Изглежда, че трябва да импровизирам.
- Развали всичко ! - казвам  и слагам ръка на челото си като едновременно с това затварям галерията и заключвам телефона.
- Какво имаш в предвид ? - започва да слиза по стълбите.
- Ако ти кажа ще се разсмееш .. - слагам ръка на челото си.
- Няма. Обещавам. - казва.
Поглеждам го.
- Та, ти от сега си усмихнат! - казвам, а той се разсмива, после прикрива устата си с ръка. - Исках .. - поглеждам надолу, бузите ми почервеняват. - да запиша номера си.
- Това ли е било ? - разсмива се и сяда до мен.
-  И да се напиша като "човекът, който те обича  най-много". - обръщам главата си в противоположната посока.
Той отново се разсмива и ме прегръща, заравяйки главата си в косата ми.
- Толкова си сладка ! - отпуска се на рамото ми. - Колко време ти отне да разбиеш паролата ми ?
Номера ми не е записан в указателя му, което значи, че трябва да кажа, че не съм успяла дори да отключа телефона му.
- Всъщност още не съм я разбила.
Той се изправя.
- Искаш ли да ти дам жокер ? - пита.
Аз кимвам и се усмихвам. Той се приближава до ухото ми :
- Най-любимото ми нещо в света. - после се отдръпва и се усмихва. - О, също е и човекът, който най-много ме обича. - разсмива се, а аз се усмихвам и се приближавам към устата му. Той хваща брадичката и нежно докосва устните ми, като ги слива със своите. След няколко секунди се отдръпвам и се усмихвам.
- Искаш ли да сготвим нещо ? Заедно ? - пита Тае.
- Разбира се ! - казвам и отново се усмихвам.
Той ме целува по челото.