The Choice / Taehyung and Jungkook Fanfic

11част писна ми да пиша с римски цифри

               Гледна точка на Тае

Достатъчно. Стисвам ръцете си в юмрук и се изправям. Той знае, че изпитвам чувства към нея, знае, че съм тук и ги гледам. Но не спира. Правил съм толкова много за него. Бях с него в най-трудните му моменти, давах му съвети в любовта, за бога, бях му като по-голям брат.
- Тае ? - чувам гласа на Шин. - Какво правиш ? - казва. Поглеждам го, а след това отново насочвам погледа си към Кристин и Джънгкук. Не, Кристин не заслужава това. Не заслужава да ме види като чудовище, забиващо юмрук в лицето на неблагодарното момче, с което се целува. Разтърсвам главата си.
- Ще излезна отвън на чист въздух. - казвам и се насочвам към входната врата.

        Гледна точка на Кристин

Отдръпвам се от Куки и сядам на мястото си до подхилкващият се Джинхонг. Нима се целунахме ? Поглеждам към Джънгкук, изчервен е. Усмихвам се. Той ме поглежда и също се усмихва. Изведнъж усмивката изчезва от лицето му. Той започва да се оглежда наоколо. Придобива притеснено изражение. Какво търси ? Или по-точно кого ? Оглеждам хората. Тае липсва.
- Къде отиде Тае ? - казвам притеснено.
- Отиде да си поеме чист въздух. - казва Джису.
- Майчице, Джису.. Като е толкова разтревожена да не си беше губила времето да се натиска с най-добрия му приятел, а да го бе слушала. - казва Йон.
Ставам и започвам:
- Йон, ти като го чу да не би да направи нещо повече от мен ? Поне съм разтревожена. - обръщам гръб на групата събрана в кръг и излизам навън.
Той седи сам на една от люлките закачени на дървото пред къщата. Тъмно е, но все пак около него има светлина. Приближавам се, той ме поглежда, после отново насочва поглед напред. Но не това, че дори не ми каза нищо ме тревожи, а нещото, от което идва светлината.
- Тае, ти пушиш ? - казвам разтревожено, сядайки на  другата люлка.
- Само когато съм изнервен. Помага ми.- усмихва се и дръпва от цигарата. Разсмивам се.
- Каква причина имаш пък ти, че да си изнервен ? Моля те, разкарай цигарата, не искам да ти вреди.
Той започва да се смее, поглеждам го объркано.
-  Не искаш да ми вреди ? - поглежда ме усмихнато.
- Не, разбира се. А и в момента нямаш причина да си вредиш.. нали ? - казвам несигурно.
- Ти ... сериозно ли ? - казва. - Божичко - хваща се за главата и се усмихва -, никой не ти е казал какво означава БСВЖ, нали ?
Аз поклащам глава.
- Хората още ли спазват тези глупави правила.. мислех, че отдавна знаеш. - казва и дръпва от цигарата. - Всъщност се радвам, че не си знаела. Това ме кара да се чувствам по-добре. Поне ти се съобрази с това, което чувствам.
- Кой не се е съобразил ? - казвам. Тае започва да ме притеснява. Никога не съм го виждала толкова мрачен и сериозен.
- Крис, радвам се, че си седнала, защото те очаква дълга история...