The Choice / Taehyung and Jungkook Fanfic

12 част

Нима разруших приятелството на двама души познаващи се от деца ? Всичко се случи толкова бързо. За секунди. Още щом устните ми се докоснаха до тези на Джънгкук връзката му с Таехюнг приключи. Но не бе по моя вина. Та, аз дори не знаех нищо. Просто се усмихвах като глупачка, надявайки се тази ни целувка да не бъде последна до момента, когато не видях Тае, човекът зареден винаги с енергия, да плаче. Нямам си и на представа как се чувства... надявам се просто да не направи някоя глупост като тази, която правя аз в момента..
Студено е. Наистина е студено. Наклонила съм главата си надолу. Духа вятър, затова трябва да държа ръцете си върху роклята. Глупава рокля. Вее се на всички страни въпреки усилията ми, адски неудобна е, да не говорим колко къса изглежда с помощта на вятъра. Но де да беше това най-големият ми проблем. Надигам главата си, забързвам крачката си и слагам косата зад ухото си. Къде отивам ли ? Не знам. 23 часа е. Нощта е в разгара си. Перфектното време момиче на 15 облечено в къса рокля да се разхожда, размишлявайки за това какво е приготвило бъдещето. Подминавам една от тъмните задънени улички между два огромни блока. Изведнъж се замислям.. В моя квартал няма блокове.. обръщам се и оглеждам мястото. Изгубих се. Връщам се няколко крачки назад. Заставам с гръб към тъмната уличка, за за огледам по-добре мястото пред мен. Пусто е. Чувам крачки зад себе си, затова се обръщам бързо. Зениците ми се разширяват. Ръка ме хваща за китката и ме дръпва в тъмната част на задънената улица.
- Пусни ме, иначе ще викам ! - започвам да се дърпам, оглеждайки нещата наоколо, опитвайки се да не се паникьосвам, въпреки че това е почти невъзможно. Животното ме допира до стената на един от блоковете.
- Красива рокля си имаш - усещам го да шепне в ухото ми, при което цялата потрепервам от погнуса. - защо не я съблечем ?
- Какво ?? Не ! Разкарай се, мамка му, ще почна да викам ! - упорствам.
- И да викаш никой няма да те чуе ... няма никой наоколо. Никой не е достатъчно глупав, за да идва в тази част на града или поне така си мислех. - усмихва се и ме поглежда в очите. Млад е, може би на 18-19. Вони на алкохол. Обръщам главата си в страни и стисвам очи. Той се разсмива и допира устните си до врата ми. Опитвам се да се отдръпна назад, но няма къде, няма как. Оглеждам пространството. Варел, мрежа, боклуци. Може би, ако съм достатъчно бърза ще успея да се изкатеря по мрежата. Но ако също е задънена улица без изход ? А и за времето, през което се качвам, той ще ме дръпне, може би ще падна и ще си ударя главата, в някое стъкло. Изведнъж усещам нещо студено под роклята си. Обръщам главата си уплашено и осъзнавам какво е. Ръката му. Започвам да крещя. Той се опитва за запуши устата ми като ме целува. Докосва ме, целува ме. Това е отвратително. Очите ми се насълзяват. Няма да се оставя в ръцете му. Ще се измъкна.
Започвам да го ритам, когато по късмет уцелвам слабото му място. Той се дръпва и се хваща.
- Малка кучка ! Само да те хвана ще съжаляваш, че си се родила ! - казва, вървейки назад.
Това е шансът ми. Побягвам към изходът на улицата. Ами ако ме хване ? Божичко, какво ще стане с мен ?! Какво ли ще ми направи ?  Трябва да успея, трябва да намеря къщата си, трябва да повикам помощ.Поглеждам назад притеснено. Болката на изрода е преминала и той се затичва към мен. Обръщам се напред задъхано. Сърцето ми бие като лудо, когато изведнъж се блъскам в боклукчийска кофа. Падам на земята върху хиляди малки счупени стъкълца. Болката е ужасна. Нямам време да видя дали имам рани. Дочувам смеха му.  Близо е. Ставам бързо и излизам от улицата. Побягвам надясно, когато изведнъж го виждам.
- Тае ! - сълзи почват да се спускат по бузите ми. Успях ли ? Измъкнах ли се ? Тае е на метри от мен. Разпервам ръцете си и започвам да хлипам. Изведнъж усещам силна болка в главата си. Строполявам се на земята, чувайки виковете на Тае. Поглеждам встрани. Метална тръба. С това ме е ударило животното.. Изведнъж зениците ми се разширяват. Ами ако има кръв ? Разглеждам тубата внимателно, до колкото мога. Няма кръв. Отдъхвам си. Но какво ще стане с Тае ? Ако онзи го нарани ? Започвам да дишам все по-тежко и по -тежко. Изведнъж силите ми не стигат. Затварям очи, въпреки опита си да не го правя.