The Choice / Taehyung and Jungkook Fanfic

25 част

- И защо не му кажеш ? - засмивам се.
- Кристин, - замълчава, усмивката изчезва от лицето й. - той още те харесва. Знаеш това.
Преглъщам, сещайки се за тази малка подробност.
- И няма да му кажеш ? Само заради това ? - вдигам веждата си.
- Казваш го така, сякаш е нещо незначително. - заиграва се с косата си.
- Може би ... - поглеждам към земята. - Но може поне да се опиташ. Не казвам да го направиш сега, а може би след седмица. Или месец. Не вярвам чувствата му към мен да продължат толкова дълго.
- Не знам. - протърква очите си.
Поглеждам към прозореца, осъзнавайки колко тъмно и късно е.
- Мисля, че е време да лягаме. - казвам.
- Добра идея. - усмихва се сънено Джису и заема едната страна на леглото.
Завиваме се, изгасям нощните лампи и си пожелаваме лека нощ.
*На следващата сутрин ... реших да не пренасям написаното по-надолу на нова глава, защото книгата ми е дълга и ако продължавам да правя къси глави, в който не се случва нищо ще станат поне 150*
- Добро утро ! - казваме с Джису на татко, който току-що влезе в кухнята.
- Добро утро. - поглежда ни за момент, отвръща сънено и започва да си прави кафе. Изведнъж спира и без да се обръща очудено пита:
- Аз нямах ли една дъщеря ?
С Джису се разсмиваме. Обяснявам какво се е случило миналата нощ на татко, докато той продължава да прави кафето си.
- Да, остани колкото се налага няма проблем. - усмихва се. Взима кафето си и една от препечените филийки на масата, които с Джису направихме веднага щом се събудихме и се запътва към коридора.
- Викат ме в полицията, затова ще тръгвам. - казва.
- Викат те в полицията ? - ставам и пулсът ми се забързва. Джису ме поглежда леко уплашено.
- Да, заловили са китаец, който не разбира корейски. Отивам там, за да превеждам. -чува се гласа на баща ми от коридора.
- Божичко, изкара ми акъла. - казвам, просвайки се на дивана.
Чува се смеха на баща ми. След 2  минути той се сбогува с нас и потегля.
- Какво искаш да правим днес ? - обръщам се към Джису.
- Хмм .. може да излезем някъде. - отхапва от филията си.
- Да, може да поканим и Тае и. - подсмихвам се. - Джънгкук.
Тя се засмива и ме удря леко по ръката.
- Кристин ! Казах ти, че няма да му кажа ..
- Трябваше поне да опитам. - разсмивам се.
- И имах предвид двете да излезем. По момичешки.
- Момичешки ? - поглеждам я очудено.
- Да, ще отидем до мола. Ще разгледаме магазините, ще хапнем диетично, ще гледаме романтичен филм в киното..
Прекъсвам.
- Да отидем на шопинг ? И да ядем диетично ? Романтичен филм ? Всъщност за филма нямам нищо против- разсмивам се. -, но моля те кажи ми, че за останалото си се шегувала.
- Естествено, че се шегувам. - засмива се.
- Добре, защото въобще не си падам по шопинга и по диетичното ядене.
- За второто си личи. - отхапва от филийката и започва да се подхилква.
- Отвратителна си ! - разсмивам се и придърпвам чинията с филийките.
- Да отидем на Увеселителен парк.  - придърпва обратно чинията.
- Мхм. Звучи добре.  - усмихвам се.
- Значи Увеселителен парк ще е.
Кимвам.
След 20мин. се приготвяме и излизаме от вкъщи.
- На кое искаш да се качиш първо ? - слагам кичур коса зад ухото си и се обръщам към Джису.
- Нямам си и на представа. - засмива се.
Спираме пред светофар и изчакваме да светне зелено.
- Но не искам да е нещо, което се качва на високо. - продължава.
- Мразя височини. - поглеждам я.
- Аз също ! - засмива се отново.
Светофарът светва зелено. Започваме да пресичаме.
- Стига си се лигавил ! - чувам отстрани.
Този глас. Поглеждам към посоката откъдето дойде. Срещам погледа му и замръзвам на място. Започвам да чувствам как се задушавам. Изгубвам силата в тялото си и се разтрепервам, припомняйки си чувството от онази нощ. Чувството, което изпитах благодарение на него.
- Кристин, какво правиш ?? - обажда се Джису. Чувам виковете й. Но не мога да помръдна. Ужасът ме е приковал на място.
- Кристин ! - чувам глас,  но не този на Джису. Изведнъж го виждам.
- Тае. - прошепвам.
Осъзнавам какво става. Осъзнавам, че вече не свети зелено. Осъзнавам, че кола с бясна скорост се движи към мен. И най-страшното. Осъзнавам, че вече е прекалено късно.