Иди и кажи на английския крал, предай му с поздрав от мен: На сушата нека е той господар, но в морето съм аз сюзерен.
Анонимен автор
Из „Морската битка между капитан Уорд и Рейнбоу“
Тропическото слънце хвърляше последни отблясъци върху широките листа на палмовите дървета. Капитанът на „Сатир“ Гидиън Хорн и готвачът Сайлъс Драмънд вървяха нагоре по пътеката сред пъстрото множество на пазара. Градчето Прая сякаш бе вкопано в стръмните склонове на Сантяго — последния и най-голям остров от архипелага Кабо Верде*, който Гидиън и неговият екипаж бяха посетили. Досега бяха обиколили по-малките острови, но не успяха да намерят онова, което търсеха, и това място бе последната им надежда.
[* Кабо Верде — група острови (Сантяго, Фого, Маю, Брава и др.), открити от португалски мореплаватели през средата на 15-ти век. От 1581 до 1640 г. са владение на Испания, след което стават отново португалска колония. От 1975 г. Кабо Верде е самостоятелна република със столица Прая. Намират се край западното крайбрежие на Африка. — Б.ред.]
Гидиън реши, че е по-добре да купи провизии и да ги закара до остров Атлантис. Ако и в Прая не намереха това, от което имаха нужда, нямаше смисъл да остават тук нито ден повече.
Той огледа най-близкия тезгях, зад който широко ухилена местна жена със сламена шапка предлагаше боядисан памук и от време на време се провикваше към минувачите на онзи ужасен португалски език, на който островитяните говореха.
— Колко? — попита Гидиън на английски и изчака Сайлъс, който знаеше малко португалски, да преведе.
Жената погледна единия, после другия и усмивката й бавно угасна. Тя изтри потта от челото си с опакото на своята изцапана с индиго ръка и след като си пое дълбоко дъх, избълва порой от неразбираеми думи, жестикулирайки енергично по посока на Гидиън.
— Казва, че ако този американски пират иска да купи нещо за своята жена — засмя се тихо „преводачът“, — ще трябва да плати скъпо и прескъпо.
— Кажи й, че нямам жена и скоро няма да имам — смръщи вежди Гидиън и добави още преди Сайлъс да преведе казаното: — Впрочем откъде знае какъв съм?
Готвачът завърза оживен, но напълно неразбираем разговор с продавачката. От жестовете й и от непресекващия поток думи, изливащ се от устата й, ставаше ясно, че е обезпокоена от присъствието на американец пред тезгяха й. Сайлъс нервно скубеше брадата си.
