Защото в пристанище всяко и във всеки град
млади и стари ухажват те като на парад.
Ще те измамят, не им вярвай, но прости.
И думите ласкателни моряшки забрави.
Анонимен автор
Из „Съвет към младите девици, които си търсят съпрузи“
Гидиън като опарен се дръпна от нея. Беше сигурен, че й е доставил удоволствие. Бе почувствал конвулсиите й, тръпката и спазмите, които я бяха разтърсили, когато стигна до оргазъм. Беше нужно още много малко, за да проникне в нейното нежно тяло, което бе пожелал още от деня, в който я срещна.
Но не го направи. Тези отново бликнали сълзи… тях той не можеше да понесе. Тя плачеше като жена, изгубила всяка надежда, засрамена повече, отколкото трябва, че не е могла да удържи своята страст. Всяко нейно хълцане го засягаше толкова, колкото не го бяха измъчвали риданията на нито една жена дотогава. Той не можеше да проумее защо.
Ядосан на себе си от тази реакция, той свали полата й надолу и я пусна, като изруга тихо, после се обърна и отиде до мястото, където лежеше мъртвата мамба. Вгледа се в змията, чието тяло беше застинало като спирала върху сухите листа, но не можеше да заглуши риданията, които се чуваха зад него. Тихите стенания, които съпътстваха всяко изхълцване, учестеното й дишане биеха като камбана в мозъка му и заличаваха всички негови сладострастни помисли. Само допреди няколко минути членът му бе станал стоманенотвърд и я желаеше толкова силно, че чувстваше болката до дъното на слабините си.
Но сега вече не беше възбуден. Пък и как би могъл, когато тя ридаеше така безутешно? Исусе мили, той не можеше да издържи на това! Тя не беше плакала, когато я бе отвел от „Частити“, не проронваше сълза и когато се караха. Нейната слабост сега, докато беше толкова силна преди, го накара да си спомни, че я бе отделил от дома и семейството й. Тя го мразеше заради това. Сега разбираше колко го презира.
Риданията й постепенно затихнаха и той чу как тя променя позата си и вероятно си оправя дрехите, за да прикрие всички следи от случилото се между тях. Но какво друго можеше да очаква от нея? „Високо моралната“ реформистка се смяташе за прекалено добродетелна, та да бъде заловена в ръцете на един пират! Проклета да е за това!
Като изруга грубо още веднъж, той измъкна сабята си от пръстта и я избърса с няколко листа.
