С галантни и вежливи маниери
на жените се стараем ний да угодим.
И знаем точно що липсва им на тез хетери,
тъй като все пак не можем да им устоим.
Джон Плейууд
Из „Веселият моряк“
Сара издържа първата седмица учудващо добре. През деня имаше толкова много работа, а и непрекъснато трябваше да се намесва в караниците между жените за това, коя какво да свърши, че нямаше време дори да си отдъхне. Трябваше да пренася вода и да готви ядене за мъжете. Трябваше да окосят тревата и да я изсушат за тръстиковите покриви, да ушият дюшеци от ленените платове, които мъжете бяха донесли от Сан Николао.
И все пак тя виждаше Гидиън достатъчно често, за да й напомня за единствената нощ, която бяха прекарали заедно. Той искаше нейното мнение за това, как да планират къщите. Когато се нуждаеха от някаква помощ от жените, той идваше първо при нея и по цели часове разискваха и търсеха най-добрия начин да разпределят мизерните си средства.
Тя също си намираше поводи да го търси. Колкото и да се упрекваше за това, тя обичаше да го гледа как работи, как мускулите му играеха под блестящата от пот кожа. Той обикновено ядеше обеда си с нея под дърветата, като й поднасяше банани, които тя беше започнала да обича, и големи хапки свинско, току-що опечено на саморъчно изработените от Сайлъс шишове. Понякога пръстите му случайно докосваха нейните, когато си взимаха от яденето, но иначе той въобще не я докосваше.
Това би трябвало да улесни нещата. Но не се получаваше точно така. Нощем тя лежеше будна в каютата си и мислеше, че той спи в огромното си легло точно срещу нея. Понякога затваряше очи и си представяше как той плъзга пръстите си по раменете, гърдите и бедрата й… Друг път въображението й я отвеждаше дори още по-далеч и тя започваше да опипва собственото си тяло, а най-лошото бе осъзнаването, че той беше успял да я подтикне да върши такива развратни неща.
Втората седмица беше по-трудна. Сега вече, след толкова разправии и караници, всичко бе тръгнало като по вода. Всеки беше поел онази работа, която умееше да върши най-добре, и хората се трудеха усърдно за възстановяването на Атлантис. Така че времето, през което обсъждаше разни неща с Гидиън намаля, пък и нямаше много поводи да го търси. А и той не идваше вече всеки път на обяд, макар че ядеше с нея винаги, когато можеше.
