„Начинът на държание на мъжете на дадена възраст се определя в по-голяма степен, отколкото си даваме сметка, или сме склонни да признаем, от поведението на жените, а това е един от основните лостове, които всъщност движат голямата машина на човешкото общество“
Хана Мор
Из „Есета на различни теми за млади дами“
Джордан беше прав, мислеше си Сара, като гледаше претъпканите с хора зали на луксозния дом на Мерингтън. Беше невъзможно да намери лейди Дрейдън сред тази навалица. През последните два часа тя безуспешно се бе опитвала да я открие. Но тъй като лейди Дрейдън не се явяваше често на обществени места, малцина я познаваха. А щом Сара намереше някой, който я познаваше, и го помолеше да й я покаже, все отговаряха, че за малко я е изпуснала. Тази дама беше просто неуловима като полъх на вятъра в тиха нощ. Много разочарована, тя тръгна към балкона, за да подиша чист въздух. Няколко минути по-късно една жена също излезе на балкона. Двете се погледнаха и се поздравиха с кимване на глава, но няколко минути стояха безмълвни и потънали в своите мисли. Но точно когато другата жена се обърна, за да се върне в балната зала, медальонът, който носеше на врата си, попадна под лъчите на светлината и привлече вниманието на Сара.
Той имаше формата на конска глава от оникс, заобиколена от диаманти. И макар да беше по-малка от тази на Гидиън, беше нейно същинско копие.
Кръвта на Сара забуча в ушите й.
— Лейди Дрейдън?
Жената се спря и я изгледа стреснато.
— Да? Извинете, познавам ли ви?
Сара я гледаше с нарастващо вълнение. Това беше тя! Носеше същото бижу и дори цветът на лицето й беше същият. Със същите гарвановочерни коси, макар и вече прошарени, и очи, подобни на сини зюмбюли, лейди Дрейдън наистина можеше да бъде майката на Гидиън.
Но откъде да започне? Сара беше репетирала тази среща сто пъти, но сега, когато жената стоеше пред нея, тя се чувстваше объркана. А в никой случай не трябваше да я изпуска.
— Казвам се Сара Уилис. Доведена сестра съм на граф Блекмор. — Сара преглътна мъчително. — Възхищавах се на вашия медальон.
Макар че още не беше стигнала до целта, тя продължи:
— Виждала съм една брошка, която много прилича на вашето бижу.
