Тогава бягайте, о, бягайте сега! Състоянието жалко избегнете, ласкатели противни прогонете. Себе си ценете, презирайте мъжете. Бъдете горди, разум проявете.
лейди Мери Чадлей, английска поетеса
Из „Обръщение към жените“
Сара се вцепени от изумление. Неговите устни, прекалено меки за пират, докосваха нейните с изискана настойчивост. Дъхът й се сля с неговия и изненадващо приятна тръпка наелектризира тялото й. Но когато той прокара езика си по краищата на устните й, тя рязко се отдръпна и се разтрепери. Той я беше целунал! Този… негодник беше проявил наглостта да я целуне!
— Какво има, лейди Сара? — Гласът му беше станал дрезгав, очите му бяха потъмнели и в тях светеше опасно пламъче. Той вдигна ръка, за да я погали по бузата и докосна с палец долната й устна.
— Никога ли не са те целували досега?
Издайнически трепет мина по тялото й, докато той галеше устната й с палеца си. Тя се мъчеше да се насили да изпита отвращение от неговия допир, но й беше трудно да мисли, когато той я докосваше.
— Разбира се… целували са ме и преди.
Той повдигна едната си вежда, като че не й вярваше.
— Който и да е бил, не е успял да те убеди, че си много привлекателна.
Мазолестият му палец се плъзна по нежната извивка на горната й устна.
— Кой беше той? Някой нищожен кривокрак ухажор, наскоро завършил гимназия ли? Някакво жалко лордче?
Този проклетник й се надсмиваше. Тя му хвърли смразяващ поглед.
— Той беше офицер от английската кавалерия, ако искате да знаете, и не беше нищожество.
Тя протегна ръка срещу него, за да го отблъсне. Но той хвана ръката й и я постави на врата си, като я задържа там, докато я гледаше с изгарящи от страст очи.
— Може и да не е бил нищожество, но не е бил достатъчно мъж, за да те задържи в Англия. И не го е бивало много да целува, макар че може и да греша. Във всеки случай се нуждаеш и от някой друг, за да направиш сравнение.
И преди тя да успее да го спре, той долепи отново устните си до нейните, а те бяха силни, властни и настойчиви. Този път нямаше и следа от нежност, те се впиваха като че това бе негово право, точно както би постъпил един пират. Тя вкопчи пръсти в косата му, желаейки да го отблъсне от себе си, но в този момент корабът се залюля и го тласна силно към нея, при което твърдите му бедра и стегнатият корем се долепиха до нея толкова плътно, че тя изохка. А когато несъзнателно разтвори устни, усети как езикът му прониква в устата й. И за неин най-голям ужас, това й се стори… много възбуждащо. И страшно вълнуващо. Тя се вцепени и го остави да изследва всяко кътче от устата й, а той движеше езика си с някакъв невероятен ритъм, докато тя забрави къде беше… и коя беше. И вместо да дръпне назад косите му, тя уви с пръсти къдравите му кичури, за да доближи главата му по-близо до своята. После затвори очи, а той впи устните си още по-силно в нейните и я завладя, както бе завладял „Частити“.
