Едва е отвързала лигавчето и малката си престилка, когато хората започват да викат: „Госпожицата скоро ще се омъжи!“ Страшно смешно! Те искат да пи лишат от всички удоволствия в живота точно когато сме започнали да им се наслаждаваме.
Елиза Хейууд, английска актриса и драматург
Из „Историята на госпожица Бети Тоутлес“
Сара сънуваше, че Гидиън стои до нея пред един олтар и изглежда много красив и напълно като англичанин. Косата му е подстригана ниско до ушите под високата филцова шапка, а сабята му я няма. Облечен е с модерен черен фрак от плътен, изключително качествен тъмносин плат, нейната рокля е от блестяща бяла коприна, а на главата си носи шапчица с къдрички, обшита с панделка и накичена с букетчета от портокалови цветове.
Но когато се оглежда наоколо, църквата е пълна с каторжнички и пирати, които играят хазартни игри, пият и оскверняват светото място. Пред отворените врати на църквата тя вижда Питър и Джордан, но те не могат да влязат. Само я поглеждат с презрение и пренебрежение, преди да й обърнат гръб.
Тя се втурва към тях, но Гидиън я хваща за ръката и й нарежда да не мърда от мястото си. Изведнъж фракът му изчезва и под него се показват кожената му жилетка и сабята и тя разбира, че през цялото време е бил с тях.
— Тук ти е мястото сега! — провиква се той, погледът му е отнесен и студен, а пръстите му грубо стискат ръката й. — Мястото ти е при нас! Ти си вече една от нас!
— Но аз трябва да говоря с брат си… трябва да видя Джордан… моля те, пусни ме да видя брат си…
Тя се събуди и чу собствения си глас, който нашепваше името на Джордан. Трябваше да минат няколко минути, докато разбере, че сънува, и още толкова, за да осъзнае къде се намира. Като разтърси главата си, за да се прояснят мислите й, тя седна в празното легло и като огледа каютата на Гидиън, вълна от срам я заля и бузите й поруменяха. Мили Боже, тя беше гола в неговото легло!
Рой спомени от предишната нощ изплуваха пред очите й — Гидиън, когато я принуди да признае, че го желае… втория път, когато се бяха любили, а той я бе придумал да легне върху него и тя да диктува ритъма… и как после се бе почувствала задоволена, морна и почти унесена в сън, докато той я държеше плътно в прегръдките си.
Добре, че поне не се беше събудила в обятията му. Нямаше да може да понесе това. Миналата нощ й се бе сторило съвсем естествено да му се отдаде. Разправията им преди това, пожарът… всичко бе допринесло, за да ги тласне един към друг.
