О, аз командвам банда вироглава
от пирати смели и свободни.
Закони нямам, само кораб — трон и слава,
морето — царството е мое.
Р. Даусън
Из „Пиратът от острова“
Думите на капитан Хорн кънтяха в ушите на Сара, докато прекосяваше бързо салона, за да излезе на палубата. „Това се отнася включително и за вас.“ Ама че чудовище! Тя не бе пожелала да се омъжи цели пет години, защото не беше успяла да си намери подходящ съпруг, а сега той смяташе, че може да я пробута на някакъв стар негодник, при това той да й го избере!
Като присви очи на блесналите слънчеви лъчи, тя тръгна бързо по палубата към люка, който водеше към трюма. Няма да му мине номерът! Тя нямаше да му позволи да я обвърже с някой мръсен разбойник само защото той е наредил така! Когато се наведе да отвори люка, един млад пират с късо подстригана коса изведнъж се изправи до нея.
— Чакайте да ви помогна, госпожице — каза той, като отключи капака и го отвори.
Вежливият му жест страшно я изненада. Докато го гледаше, той добави:
— Надявам се, че госпожите долу се чувстват добре. Ако им потрябва нещо, каквото и да е, само ми кажете и ще се погрижа да го набавя.
Макар че беше трудно да продължи да се муси при такава вежливост, тя продължаваше да бъде ядосана от срещата си с капитан Хорн. Такива прояви на загриженост не можеха да я заблудят.
— Единственото, от което госпожите се нуждаят в момента, е да бъдат пуснати на свобода. Ще направите ли това за нас?
Когато той се изчерви и измънка, че само капитанът може да дава разрешения, тя добави:
— Тогава не можете да ни окажете никаква помощ. — После тръгна надолу по стълбите и го остави да затвори капака.
Въздухът в трюма беше тежък и спарен и изпълнен с гълчавата на изплашените жени и деца. Макар че пиратският кораб беше по-малък от „Частити“, трюмът беше по-голям и нямаше предпазни решетки. И въпреки това, тъй като липсваха койки, наредени край стените, жените бяха принудени да спят на дюшеците, изглежда, оставени за „товара“, който пиратите бяха очаквали, че ще вземат от островите Кабо Верде. Но поне трюмът на „Сатир“ беше по-светъл, отколкото този на „Частити“, тъй като имаше фенери, окачени по стените, които изпълваха вътрешността на кораба с острата миризма на горящото олио.
