Носех Библията в ръка
по заръка на своя баща.
В пясъка я скрих тогаз.
С кораба отплавах в тоя час.
Анонимен автор
Из „Балада за капитан Кид“
На следващата сутрин, още преди изгрев — слънце Сара бе вече станала. Тя отдели няколко минути за сутрешния си тоалет и облече роклята си върху ризата, с която бе спала, но не можеше да направи нищо повече за външността си. Нямаше гребен да среше косите си, нито по-чисти дрехи. Тя се оправи колкото можа, приглади с пръсти косите си и изплакна лицето си с морската вода от кофата, която някой добросъвестен пират беше оставил пред вратата й. После бързо излезе от каютата и се запъти към палубата. Трябваше да говори с Пети. Искаше да му каже, че ако открие възможност да избяга, трябва да го направи, дори да не може да я вземе със себе си. Но първо трябваше да го намери. Преди да се разделят вчера, той бе казал, че ще бъде на вахта рано сутринта. Може би щеше да го завари сам, преди останалите на кораба да се събудят. Тя огледа палубата и с облекчение установи, че повечето от моряците ги нямаше — сигурно още бяха в леглата си, а малцината, които бяха на вахта, почти не й обърнаха внимание. Но къде беше Пети?
Може би го бяха изпратили да се оправя с такелажа*, както капитан Роджърс правеше често. Като закри с ръка очите си от изгряващото слънце, тя вдигна глава, за да погледне към мачтите.
[* Съвкупността от мачтови корабни въжета заедно със скрипците и другите уреди за боравене с тях. — Б.ред.]
— Търсиш ли някого? — запита един плътен глас зад нея.
Тя подскочи и се обърна с лице към натрапника. Дявол да го вземе, това беше Гидиън. Защо не беше в леглото си като останалите моряци? Той явно току-що бе направил сутрешния си тоалет, защото косите му бяха мокри и пригладени назад и само краищата им се бяха накъдрили и изсъхнали. Златната му обеца се полюляваше, блестейки на ранното утринно слънце, като че изразяваше презрението му към цивилизацията. Но много по-шокиращо беше това, че не носеше риза. Днес бе облечен, като повечето от своите хора, само с кожена жилетка, която повече откриваше, отколкото прикриваше горната част на тялото му.
Тя се задъха и дълбоко пое въздух. Имаше нещо толкова ужасяващо интимно в почти голите му гърди. Бяха добре развити — широки и мускулести, а по тях се виждаха само някои от черните косъмчета, които образуваха неравна линия под разхлабените кожени връзки на жилетката му и се спускаха надолу до златната катарама на колана му с вградения в нея оникс. Явно бе, че рядко носеше риза, защото ръцете му бяха почернели до раменете, а кожата му беше толкова тъмна, че почти се сливаше с цвета на лешниковокафявата му дреха.
