Тя каза: Не ще те изоставя, скъпи, разбери.
Макар година вече нас да ни дели.
Анонимен автор
Из „Морякът и неговата любов“
Беше изминала почти една седмица, откакто Джордан и Сара бяха пристигнали в Англия, след като бяха пътували цял месец по море. Беше се свечерило и Джордан стоеше долу на стълбите в лондонската си градска къща, като се разхождаше нервно и поглеждаше на всеки пет секунди към часовника в хола. Сара закъсняваше. Тя бе дала съгласието си да го придружи на бала у Мерингтънови тази вечер, но се бавеше вече половин час.
Все още се чудеше как бе успял да я убеди. Тази сутрин беше казала ужасена „не“ и го бе погледнала така, сякаш я караше да тръгне гола по улиците. А днес следобед, когато той се прибра вкъщи, след заседанието в парламента, тя бе променила решението си.
И слава Богу! Беше време да излезе сред обществото и да забрави този проклет пират. След няколко танца с мъже от нейната среда тя щеше да разбере колко е била глупава, че се е влюбила в един пиратски капитан. Пък и хората трябваше да я виждат, за да може да секнат всички слухове за скандала, който още не беше отминал. Само Бог знаеше колко неприятности си създаде, за да запази нейната репутация.
Бе прикрил приключенията й с пиратите, като беше платил на собствениците на „Частити“ голяма сума пари, за да разказват, че са я пуснали, без да я докоснат, заедно с корабния екипаж след пиратското нападение. Той беше разпространил надлъж и нашир, че през седмиците след това тя се е възстановявала от травмата на преживяното. Дотогава всички, изглежда, вярваха на тази история.
Томас Харгрейвс влезе и се изкашля на висок глас точно когато Джордан обикаляше хола за петнадесети път. Но въпреки че не беше в настроение да разговаря с иконома си в момента, той прикри раздразнението си. В края на краищата Харгрейвс беше загубил брат си завинаги заради Джордан и трябваше да му прави някои отстъпки заради това.
— Какво има, Харгрейвс? — запита графът и погледна отново към стълбите.
— Става дума за госпожица Сара, милорд. Казахте да ви докладвам кога излиза и кога се прибира, докато сте в парламента през деня, и реших да направя това, преди да излезете сега.
Джордан погледна часовника в хола и въздъхна.
— Защо пък не, дявол да го вземе! Нямам друга работа в момента.
