Благодаря за милостта и добрината,
Съдбата, с които ме е дарила.
И в тези дни с ръка Христова
дете щастливо тя от мен е сътворила.
Ан и Джейн Тейлър, английски писателки на детски книги
Из „Химн за възхвала на едно дете“
Гидиън седеше на скамейката пред полуготовата си къща и изглаждаше с пясък и пемза краищата на една дъска, която смяташе да използва за полица в малката кухня, която обзавеждаше за Сара. Бе започнал да прави кухнята, защото мислеше, че тя сигурно ще иска отделно помещение, за да не ползва общата кухня.
Надяваше се това да бъде приятна изненада, но сега бе започнал да се съмнява. Три седмици бяха изминали, а още не беше постигнал целта си да спечели Сара. Е, не че тя не бе станала по-мила към него. Понякога дори се държеше като съпруга. Преди две вечери например, като се прибра вкъщи, той завари всичките си дрехи изпрани и изгладени. И знаеше, че е била тя, защото Барнаби я бе видял да влиза в къщата му сутринта. А когато работеше под горещото слънце, винаги намираше кофа със студена вода, донесена от нея, а от Сайлъс бе разбрал, че тя постоянно кара Луиза да приготвя любимите му яденета. Той никога не бе получавал такова внимание от страна на нито една жена, каквото повечето младежи бяха получавали от своите майки, а по-късно и от своите съпруги. Беше новост някой да се грижи толкова много, за да се чувства той добре. А това му харесваше. Дори много му харесваше.
Лошото бе, че тя не искаше да приеме неговото предложение да се ожени за нея, дори когато той настойчиво, повдигаше този въпрос. Явно, че несполучливите му опити да я ухажва не я бяха трогнали. Но какво разбираше той от ухажване на жена? Никога не бе имал любима, освен няколко кратки запознанства с една-две случайно срещнати жени, но след връзките си с тях се бе почувствал незадоволен и раздразнен.
И все пак хранеше големи надежди. Тази сутрин, когато Сара го видя да се къпе, той бе сигурен, че тя най-после ще превъзмогне моминските си терзания. Но не, тя беше побягала, а след това го избягваше през целия ден. Дясната му ръка внезапно се изплъзна и той одраска с пемзата кокалчетата на лявата си ръка. Като изруга тихо, той хвърли дъската и пемзата настрани. По дяволите тази жена и нейните колебания! Студените бани бяха станали нещо обичайно за него. Той си лягаше крайно възбуден и ставаше още по-възбуден. Гидиън съвсем не бе предполагал, че ще се окаже толкова трудно. Той беше прекарвал цели месеци по море без жена, но не бе изпитвал такава непреодолима нужда както през последните три седмици. Но едно беше да няма къде да ходи, когато е по море, а друго да вижда постоянно пред очите си единствената жена, която желае, без да му е позволено да я докосва. Затова едва се удържаше да не я сграбчи и да започне да я целува с безумна страст, когато я изпращаше до вратата на каютата й.
