Глава 23

158 7 0
                                    

Ако всички мъже са родени свободни,

защо всички жени ще са родени за робини?

Мери Астел, поетеса и феминистка

Из „Предговор към някои размишления за брака“

Когато мъжете, които бяха тръгнали на лов, стигнаха до брега рано вечерта, настроението им беше много добро. Носеха на раменете си няколко убити прасета, а в торбите им тежаха няколко яребици. Като се перчеха и шегуваха, те вървяха самоуверено към огнището, което бяха направили на открито, и имаха голямо желание да пийнат и по някоя бира.

Но Гидиън не искаше бира. Той искаше Сара. Нямаше търпение да й каже за водопада, който бяха открили в края на портокаловата горичка. И вече кроеше планове как ще отидат с нея там на следващата сутрин. Щяха да се къпят при водопада, после да ядат портокали и накрая щяха да се любят в усамотената гора.

Като прехвърли малката брезентова торбичка от едната си ръка в другата, той си мислеше за подаръците, които й носеше: едно изтъркано камъче от блестяща скала, няколко портокала и една изящна малка миниатюра от слонова кост. Особено беше горд с последното. Миниатюрата беше чудесна и на нея беше изобразено крайбрежието на Атлантис. Това беше един малък, ръчно изработен предмет от слонова кост, не по-голям от палеца му. За него той бе дал на един от своите хора най-хубавия си ловджийски нож. И беше сигурен, че тя много ще го хареса, защото едва ли бе виждала в живота си по-красиво нещо.

Но къде беше тя? Той беше напълно сигурен, че ще го чака тук. После погледна към къщичката им и видя, че лампата на прозореца свети. Изглежда вече се бе прибрала в техния дом. А ако е там, беше най-добре да иде веднага при нея. Като видя Луиза, която стоеше край огнището и мълчеше, той даде знак на мъжете, които носеха прасетата върху коловете, да излязат напред. Усмихнати до уши, те положиха убитите животни в краката й като крале, които поднасят скъпоценности на някоя кралица.

— Добре ще се нахраним тази вечер, Луиза — заговори Гидиън и хвърли в краката й още една торба, после продължи:

— Опечете първо яребиците. Ще ядем от тях, докато чакаме да се опече свинското. И не позволявай на твоя мъж да ги развали с нескопосното си готвене, чу ли ме? Ти умееш да печеш добре свинското. Да видим как ще го направиш сега.

Пиратска целувкаTempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang