Каквото и някой романтичен поет да възпява,
златото, мила моя, полезно нещо си остава.
Мери Лийпор, английска поетеса
Из „Мира до Октавия“
Като мачкаше с ръка шапката си, Пети стоеше неуверено пред колибата на капитан Хорн. Жилището изглеждаше празно. Беше тъмно като в рог, особено след като единственото осветление бяха нощните звезди.
Дали да не почука? Но на какво? Нямаше врата. Макар че капитанската колиба, беше най-хубавата от всички, все още нямаше щори на прозорците, нито истинска врата с брава. Не беше чудно, че жените не искаха да живеят в тези съвсем малки колибки.
И все пак островът не беше лош. Той се бе разходил из него днес и го бе огледал. Беше приятно парче земя. Нещо можеше да се направи от това място, стига някой да си дадеше наистина труд.
Но това не беше негова грижа. В момента най-важното си оставаше защо капитанът беше изпратил да го викнат. Чувстваше се разтревожен. Основното му правило беше да стои по-далеч от този мъж. Пиратите му бяха обяснили, че капитан Хорн е честен човек и не прибягва до незаслужени наказания, но все пак не можеше да се предвиди какво би направил сега, когато се беше увлякъл по госпожица Уилис.
Госпожица Уилис! Пети изохка. Тя пак беше успяла да се пребори с капитана днес. Пети беше благодарен, че се опита така смело да отложи сватбите. А и направи толкова много, за да помогне на него и на Ан. Но с това беше предизвикала гнева на Пирата-лорд, а това го безпокоеше. Струйка пот се стече по носа му и той я изтри с палец, докато надничаше предпазливо в зловещия черен отвор на колибата. Капитанът явно беше заспал или излязъл. Нямаше смисъл да стои повече тук.
Той се обърна и се накани да си тръгне, но в този миг някакъв плътен глас се провикна от тъмната вътрешност на колибата:
— Не стой там, бе човек. Влез.
Пети подскочи и преглътна, разтреперан от страх. Значи капитанът го е наблюдавал през цялото време как се двоуми дали да влезе, или не. Този пират беше просто изумителен!
— Не ви видях отвън — промърмори Пети, докато влизаше в тъмната стая.
Не последва отговор. Чу се някакво изщракване, после блесна малка искра и накрая морякът видя една лампа с олио, чийто нисък пламък започна да се издига по-нависоко, тъй като капитанът увеличи фитила й. На светлината й Пети видя, че Хорн седеше зад една маса. Поне сабята му не се виждаше наоколо и това поуспокои посетителя.
