Глава 22

280 8 0
                                    

Златото вече не е предмет на моите мечти, уви!

Тъй като сърцето ми за теб безспирно днес тупти.

Желая само с теб да бъда, затова те моля, остани.

Иначе знай, че страшно много ще ме заболи.

Затова, любима моя, върни се пак при мен,

на пристана ще чакам измъчен и сломен.

И нека нивга вече, ний не се делим, любима,

че иначе не ще те видя пак.

Анонимен автор

Из „Безстрашният моряк“

Децата, насядали около Сара на брега, завикаха в хор:

— Още една приказка, разкажи ни още една приказка!

Два дни бяха изминали, откакто тя се бе съгласила да се омъжи за Гидиън, два прекрасни, изпълнени с блаженство дни. Децата, разбира се, бяха забелязали настроението й. И как можеха да не го забележат, когато тя се усмихваше безпричинно през цялото време и се движеше като на сън? Затова успяха да я убедят днес да не им предава урок, а да им разказва приказки. В момента тя беше толкова щастлива, че с радост би поднесла чай с кифли дори на дявола, ако й ги беше поискал по-мило.

Ан обаче реши да въведе ред. Тя започна да цъка с език на децата да замълчат.

— Стига, момченца и момиченца, тя вече ви разказа три приказки. Това наистина е достатъчно за днес.

— Нямам нищо против… — възрази Сара.

Един плътен мъжки глас я прекъсна.

— Аз ще разкажа на децата една приказка, ако искат. Тя се обърна и видя Гидиън, който стоеше зад нея и никога не бе изглеждал по-доволен и по-безгрижен. Той се приближи и дяволита усмивка изгря по загорялото му от слънцето лице. Вятърът развяваше гарвановочерните му коси около бузите му, а това смекчаваше твърдите очертания на челюстта му. Когато той й намигна, тя не можа да се въздържи и се усмихна. Понякога и самият той приличаше на малко момченце.

— Сигурна съм, че ще им е приятно да чуят някоя приказка от тебе, Гидиън — каза тя. — Нали така, деца?

Децата мълчаха стъписани. Тя ги погледна и видя, че очите им, изпълнени с любопитство и страхопочитание, бяха насочени към Гидиън. Той не беше проявявал голям интерес към децата досега, вероятно защото беше твърде зает с възстановяването на острова. Поради това те не знаеха много за него, освен че той и моряците му бяха похитили тях и техните майки.

Пиратска целувкаDove le storie prendono vita. Scoprilo ora