Impossible love [ЗАВЪРШЕНА]

Май се влюбих...

Първият учебен ден започва със звука от пискащата ми аларма. Аз я спирам. Гласът на мама, която вика от кухнята ме кара да стана. Аз нахлузвам чехлите си и отивам до банята да се разведря. Когато излизам, се връщам обратно до стаята си, за да се оправя за училище. Облякох се с любимата си бяла рокля на Калвин Клейн и започвам да се гримирам.
-Хейли, мила, побързай!- едва чувам мама, защото съм увеличила звука на колоните.
- Идвам, мамо!- провиквам се.
Когато най-накрая се нагласих, слизам в кухнята.
- Е, готова ли си за първия ти учебен ден в новото училище?- мама ме пита развълнувано.
- Честно ли? Малко ме е страх. Все пак има и мексиканци в гимназията. А знаеш какви са те... - признавам й.
- Няма от какво да се притесняваш. Ще се запознаеш с нови хора, ще създадеш нови приятелства.- успокоява ме тя.- Сега седни да се назакусваш.
- Не, мерси. Не съм гладна. А и ще закъснея.

-Добре. Но поне вземи това.-подава ми мъфин- От любимите ти е.
- Благодаря ти.- казвам й и я целувам по челото- Чао.

Вече съм в колата. Когато стигам на паркинга пред гиммазията, виждам свободно място и се отправям към него. Но тъкмо се канех да паркирам и един мотоциклет изкача на пътя ми. Щях да го згазя!
- Много съжалявам. Аз не исках, наистина. Просто не видях, че...
- Успокой се, всичко е наред.- каза момчето, което караше мотора. Беше супер секси. Имаше кестенява коса с перчем. Носеше кожено яке и скъсани дънки.

- Нова ли си? Не съм те виждал преди.
- Да... днес ми е първи ден в това училище.
- О. Ами тогава да се запознаем. Не искам да те запомня като " момичето, което едва не ме уби"- засмя се той.- Аз съм Ноа. А ти си...
- Хейли.
- Е, Хейли ще се видим после, нали?
- Да. До после...
- Чао.
Училището е огромно. Поне 3 или 4 пъти по-голямо от старото ми.
Първи час имам химия при госпожа Питърсън. Опитвам се да открия стаята, но без успех. След 10 мин. бие звънецът, а аз още не я бях намерила. За мое щастие видях Ноа.
- Хей, здравей отново Ноа.
-Здрасти. Изгуби ли се?
- Да. Как позна?
- Ами очевидно е. Луташ се насам-натам, а и освен това, в такова голямо училище, ако си нов лесно ще се загубиш.
Аз въздишам успокоено, защото вече знам, че не съм единствената. И не съм сама.
- Ноа, случайно да знаеш къде е кабинетът по химия?
- Да. При кого си?
- При г-жа Питърсън.
- Супер! И аз съм там. Да тръгваме, че ще закъснеем. А повярвай ми, не искаш да закъсняваш при нея. Знам го от личен опит.
Засмиваме се и двамата.
Вече сме в стаята.
- Добър ден ученици.- поздравява ни с влизането си госпожата.- Тази година съм решила да ви разпределя по двойки така, както аз преценя.
Всички изохкват недоволно.
- Тишина! Започваме! Никол сяда до Айзък, Сара до Конър, Бритни до Алекс, Хейли до Ноа, ....
- Какъв късмет да се паднем заедно, а. Май съдбата иска да ни събере.- Ноа ме сръчква закачливо с лакът.
- О, я стига!- засмивам му се аз.
- Какво?- усмихва ми се той.- Ъъ... Хейли, чудех се ъ искаш ли д-да излезем след училище? Знам страхотна сладкарница наблизо! Може да отидем.
- Звучи страхотно!
- Супер! Какво ще кажеш за 16:00?
- Ок. А къде да се чакаме след часовете?
- В двора?
- Ок.