Impossible love [ЗАВЪРШЕНА]

Отново приятели....?

Били сме заспали така- голи, сгушени един в друг на задната седалка...
Както винаги Ноа ме е изпреварил със ставането. Но аз веднага го усетих като се отдели от мен.
- Колко е часа?- мърморя сънено като се протягам в същото време.
- Мисля, че е около 6:30.- отговаря ми несигурно защото няма чадовник, а телефона не си го намира.
- Защо ме събуди толкова рано.- казам и се просвам отново в легнало положение.
- Не съм те будил. Аз станах и ти се разсъни.- казва с лека закачлива усмивка. Така я харесвамм...

Цялата се бях схванала от позата, която бяхме заели. Станах и гърбът ми изпука.
- Леле...всичко ме боли...- казвам и се протягам.- Но не съжалявам ни най-малко за снощи.- ставам от седалката и целувам любимия ми. Той ми отвръща на целивката и както винаги я задълбочихме.

Твърде късно се осъзнахме, че се натискаме голи в колата. Е, поне аз. Всички отвън ни зяпаха странно. И как няма? Не всеки ден си минаваш най-спокойно по пътя и забелязваш двама голи натискащи се тийнейджъри в кола.

- Ноа....голи сме...- прошепвам го толкова тихо, че не знам дали въобще ме чу. Той се огледа наоколо и видя гледащите ни хора. Бързо клекна долу, а аз го последвах.- Къде са ни дрехите?- не говоря високо, за да не ни чуят.
- Честно ли? Нямам никаква представа...- и двамата търсим с поглед облеклата ни. Никъде ги няма.
- Не може да са се изпарили ей така, нали?- питам отчаяно. Как щяхме да се приберем сега.

След 20 мин безнадеждно търсене най-сетне ги намерих, изпаднали колкото се може по-навърте в седалката.
- Открих ги!- извиках радостно и изпъшках доволно, след като извадих дрехите и ги дигнах
- Моята принцеса може всичко!- казва и ме целува по челото в знак, че е горд с мен.
- Сега да се облечем и да излезем малко от тази кола.- Ноа само кимва,  а аз започвам да си покривам тялото. Той направи същото.
- Е, къде ще ходим.- пита ме с умрял от скука поглед, след като и двамата сме готови.
- Не знам...- тъкмо излизаме от колата, когато виждам как Бритни се затичва към мен.
- Хей, какво става?- питам я съвсем приятелски.

*Ретроспекция*

След случката с отвличането с Бритни вече не бяхме толкова близки колкото преди. Отдръпнахме се една от друга. Не знам защо....тя просто един ден спря да споделя с мен и много по-рядко си говорехме. Разбрах, че с Алекс са се разделили. Тя беше много съкрушена от случилото се. Затвори се в себе си. Не говореше много. Не излизаше навън.....пък камо ли да ходи на купони. Само си стоеше вкъщи, затворена в стаята си. Сигурно това беше причината да се отдръпне толкова от мен.

*Край на ретроспекцията*

- Здравей Хейли.- казва ми задъхано. Навежда се и си подпира ръцете на коленете си, за да си поеме дъх.
- Защо тичаше?- питам я, като се навеждам, за да я погледна в очите. Тя се изправя, след като си почина.
- Помислих си, че ще те изгубя от погледа си. Исках да ти дам това.- подава ми някаква картичка. Много приличаше на покана.
- Какво е?- питам я и едновременно с това оглеждам поканата от всичките й страни.
- С Колин ще се женим....Бих се радвала, ако и ти дойдеш.- казва с надежда. На лицето ми се озари една широка до ушите ми усмивка.

Сигурно се чудите кой е Колин. Не съм много сигурна дали не съм го споменавала преди. Май не...Както и да е...Колин е новото гадже на Бритни *поне това ми сподели*. Той по-скоро й е гаджето от лятото....ама това е друга история...

Явно са решили да се оженят...но не от това се трогнах, а от факта, че сякаш започваме да се сближаваме отново.
- Много ти благодаря за поканата. Със сигурност ще дойда.- и на лицето на "най-добрата ми приятелка" се лепна една голяма щастлива усмивка.
- Благодаря ти Хейли!- тя ме дарява с нейната така топла прегръдка. Толкова ми липсваха тези близки отношения помежду ни. Много си я обичах и няма да спра.
- Предполагам пише къде и кога ще се проведе вълнуващото събитие.
- Спокойно. Всичко е точно и ясно описано. Ще се оправиш.- намига ми приятелски.

Ии..., разбира се, настъпи тази неловка тишина между нас. Мразя тези момени. Трябваше да наруша това мълчание.
- Ами добре тогава...аз ще тръгвам, че Ноа ме чака.- съвсем бях забравила, че стои зад нас и ни гледа.- Чао.
- Чао.

Любимия ми се беше опрял на вратата на колата и ме изчака с такова търпение.
- Какво ти каза?- попита ме, след като вече влязохме в колата и се настанихме на местата ни. Той беше седнал на шофьорското място, а аз до него.
- Кани ме на сватба.- Ноа също знаеше, че с Алекс са се разделили. Много нощи стоеше в дома му и го утешаваше.
- За кого ще се жени?- казва го така, сякаш се надяваше устата ми да изрече името на най-добрия му приятел.
- Колин...- не исках да го натъжавам точно сега...- И преди да си тръгне Бритни ме помоли да те предупредя да не казваш на Алекс.- тази част ми я прошушна.
- Как да лъжа най-добрия си приятел?!- казва ми го някак си....шокиран....
- Няма да го лъжеш....просто няма да му казваш истината....- ии...осъзнах каква глупост изтърсих...
- А какво ще се случи, ако стане на въпрос?- той гледа надолу към обувките си и си играе нещо с пръстите.
- Ноа...погледни ме- казвам и му вдигам брадичката нагоре, за да ме погледне в очите.- Няма...да....казваш...нищо...ясно. Това е за негово добро...Ако разбере...- той въздиша, защото знае какво ще стане...а именно, че сърцето на Алекс ще бъде разбито.- Сигурна съм, че знаеш по-добре от всички колко тежко понесе раздялата...даже още не може да го преодолее напълно...- той кима с глава в знак на съгласие макар и да е тъжен...
- Хейли....