Impossible love [ЗАВЪРШЕНА]

Изненада

Трябва да се махна от тук...Страх ме е да разбера какво ще последва и мен. Знам, че Моли беше вътре, но кажете ми, не мога просто да нахлуя, да я взема и да избягам. Или пък мога?

Тъкмо когато се канех да вляза, Ноа излезе. Едната му буза беше червена. Явно от шамар.
- Хейли....искаш ли друг път да дойдем. Сега мама е малко изнервена заради....- той млъкна сякаш не беше сигурен дали иска да продължи.
- Заради?- подканих го да изплюе камъчето. Той въздъхна и продължи.
- Заради баща ми....той...той ни е оставил. Днес...- видях как очите му се пълнят със сълзи. Сдържа се да не се разплаче. Личеше си, че го обича. Как можех да му помогна...Той има нужда от мен. И аз ще му дам тази нужда. Прегърнах го нежно. Прегръдка беше специфична...пълна с любов. Той ми отвърна и усетих усмивката му. Не знам как....но я усетих. Сега е момента да го разсея малко от тежкия му живот. Мой ред е да го поглезя. Това и ще сторя.
- Нека сега да отидем някъде и да те развеселим малко. Какво ще кажеш.- казвам след като вече сме се отделили от дългата ни чувствена прегръдка. Погалих му лицето и му се усмихнах трогателно. Той ми отвърна на усмивката.
- Къде ти се ходи най-много.- казвам му, като тайно се надявам да каже "не знам"
- Не знам....ти предложи.- като го чух, широка усмивка озари лицето ми.
- Надявах се да го кажеш! Приготвила съм ти нещо,  което съм сигурна, че ще харесаш.- усмихвам му се и добавям- Хайде да се връщаме в нас.- като го казвам, той вдига едната си вежда въпросително.
- Ами изненадата ми?- казва и аз разбирам, че се надява да му покажа, така наречената "изненада".
- Тя е в нас.- леко го излъгах, но за добро.
- Добре тогава да тръгваме.- усмихва ми се доволно.
   Не е точно в нас....но може да се каже, че е до нас.

След половин час вече сме пред вкъщи.
- Така...да влезем вътре.- казвам развълнувана. Сигурно се питате кога успях да направя "изненада" и от къде съм знаела, че така ще стане? Ами просто съм врачка...Шегувам се. Истината е, че не знаех, че така ще се получи с майка му и всичко това...Ноа скоро имаше рожден ден. Исках моя подарък да го запомни завинаги. Затова реших да е нещо...ами....ще видите. Все пак не мога да издам всичко. Поне не веднага. И така....понеже сега, като гледам, случаят е спешен, ще трябва да го изненадам малко по-рано...ама какво толкова...нали все ще бъде изненадан.
   След като отключих апартамента, казах на Ноа да ме изчака отвън. Той ме послуша и като добро дете ме зачака без да опорства. Поне не ми създаваше излишни грижи....е, поне не много...
- Хейли чакам тее!- провиква се през прага на вратата.
- Идвам, идвам!- аз също се провикнах, за да ме чуе.
- Побързай, де!- отново му чувам гласа. Не ме оставя намира.
- Ей сега, де!- за втори път викнах.

Най накрая застанах пред него. Той ме огледа неразбиращо.
- Защо си се наконтила така?- казва и ми посочва облеклото.- Не, че имам нещо против ама...

Бях си облякла роклята, с която за първи път се видяхме. Не питайте как съм запомнила.
Бях се гримирала с очна линия, спирала, сложих си любимия черешов гланц...абе какво да ви разправям. Не можете да си представите колко бях бърза. Това не се прави лесно. Бях си накъдрила косата.
- Не съм се контела.- той ме оглежда с вдигната вежда невярващо.- Е, не съм прекалявала...- пак не ми повярва.- Добре, нека спрем да ме обсъждаме колко съм се старала за външния си вид, става ли? А и там, където отиваме трябва да съм нагласена.- усмихвам му се.
- А поне ще ми кажеш ли къде е това място.
- Сам ще видиш. Знам, че ще ти хареса. Довери ми се.- поглеждам го в очите.
- Добре...Хейли Адамс изненадай ме.- усмихна ми се решително и аз заподскачах като малко дете. Не знам защо...просто от радост може би. Преди да тръгнем си обух летните бежави платформи.

Повървяхме малко и казах на любимия си да си затвори очите, за да стане още по-хубава изненадата. Минахме зад завоя на улицата ии...
- Можеш да ги отвориш.- казвам ухилена до уши. Изненадата беше огромна снимка на нас двамата, целувайки се на фона на морския плаж. Зад нас се виждаха прелестните вълни, блестящи на лунната светлина. Още можех да почувствам мекия пясък под краката ни. Отново усетих тази страстна и нежна целувка, с която Ноа ме беше дарил. Тя се допълваше перфектно с хладния бриз. В онзи момент сякаш се бях пренесла в едно ново, различно измерение, от което не исках да изляза. Беше една прекрасна картина...
Рамката беше снежнобяла с рози, посипани около нея. Бебешкорозовите им цветове изпъкваха заедно с яркозелените им листа.
Отдолу по средата бях закачила голям надпис. На него пишеше: "Te amo Noah! Se mío para siempre!"
- Е, харесва ли ти?- питам, надявайки се да е така.
- Дали ми хресва?! Хейли това е.....уникално! Но имам само един въпрос...от къде знаеш как е "Обичам те Ноа! Бъди вечно мой!" на испански.
- Ами имам си начини.- казвам му и ни сливам устните в една вълнуваща целувка. За жалост въздуха не ни стигна и ни принуди да се отделим.

*Г.т. на Ноа*

Изобщо не очаквах това. Тя е направила всичко това за мен. Кога е успяла? Леле...моето момиче е направо върха...Със сигутност ми оправи лошото настроение. Направо съм на седмото небе от радост...

*****
Здравейте отново! Това ми е новата глава. Редактирах я малко с помощта на DayaIvakimova. Нямаше да се справя без нея💜. Дая обичам тее!❤❤ Както и всички вас!😘😍
До другата глава!❤