Impossible love [ЗАВЪРШЕНА]

Защо нея...

Излизам от изоставената сграда. Алекс ме забелязва и се запътва към мен.
- К'во стана?- пита ме разтревожен.
- Иска Сара.
- Твойта Сара?!
- Мхм...
- Сигурен ли си, че искаш да го направиш...Все пак Хейли е бя...- прекъсвам го.
- ДА! ЩЕ ГО НАПРАВЯ ЗА НЕЯ, КАКОТО И ДА МИ КОСТВА ТОВА. ТЯ НЕ Е ПРОСТО ЕДНА БЯЛА...Обичам я. Не мога да й застраша живота.
- Както кажеш...- казва и вдига ръце в знак, че се предава.
- Качвай се в колата и ме следвай.- казвам и му посочвам колата.- Знам адреса на Сара. Колкото и да ми е жал да го направя...нямам друг избор.- отключвам колата си и се качвам. Алекс потегля към неговата.

След като паркирахме пред къщата на Сара, аз излизам от колата и давам знак на Алекс да изчака.
Почуквам на вратата.
- Кой е?- чувам глас от вътре. Разпознавам го. Това е Сара.
- Един стар приятел.- отговарям й.- Пусни ме. Моля те.
- Какво искаш Ноа?- явно и тя ме е разпознала.- Аз не ти ли казах да не ме търсиш повече?- пита и отваря рязко вратата.
- Знам, че направих грешка, като ти изневерих и че нямам право да те питам за каквото и да било, но...- тя ме прекъсва преди да довърша изречението си.
- Ноа...престани да ми се обясняваш. Това е минало.- не го очаквах...защо изведнъж се успокои. Познавам я и съм почти сигурен, че е намислила нещо...
- Сара опитвам се да ти кажа...- отново не ме остави да довърша.
- Шшшш....недей. Влез.
- Моля те изслушай ме.
- Знам какво искаш...- казва и рязко ме целува.- ДОБРЕ, ОПРЕДЕЛЕНО НЕ БЯХ ПОДГОТВЕН ЗА ТОВА...
Отдръпвам се.
- КАКВО ПРАВИШ?!- развиквам й се.
- Не дойде ли, за да ми се извиниш и да се съберем?
- НЕ! Аз си имам приятелка. Исках само да те помоля за услуга.- казвам и тя върти очи.
- Кажи.- скръства ръце пред гърдите си.
- Помниш ли преди 1 година, когато ти обещах, че ще те избавя от нещастието...
- Да?
- Ами....аз...такова....искаш ли да те заведа до едно място. Изненада е.
- Добре...но това какво общо има с това от преди година?
- Ще видиш.
- Ами добре. Кога ще тръгваме?
- Сега.
- Сега?! Но....но аз не съм готова.- казва и посочва пижамата, която беше облякла.
- Добре, оправи се...ама побързай.
- Ок.- казва и се затичва към стаята си. Сърце не ми даваше да й кажа къде точно я водя....Щяха да я изнасилят...пред мен...

- Е, ще тръгваме ли?- казва, когато излиза вече готова.
- Мхм.
- Къде отиваме?- пита развълнувано тя.
- Нали ти казах...ще видиш.- как щях да се разплача, като знам какво я чака...

Когато пристигнахме сякаш усети какво става.
- Какво е това място Ноа...
- Ами...Сара не мога да те лъжа повече...
- Боя се, че не мога да разбера какво се опитваш да ми кажеш...- гледа ме с нейните мили невинни очи. Как да я предам на Хектор...
- Ноа кажи ми какво става. Защо сме тук?- пита притеснено.
- Истината е, че....- друг глас ме прекъсва. А именно този на Хектор. Беше толкова дрезгав и....зловещ.
- Така, така, така. Най-сетне дойде. От вече година те чакам моя скъпа Сара.
- От къде знаеш името ми?- попита уплашено тя.
- Нека Ноа да ти каже.- тя се обръща към мен. Беше обркана. Не можех да й кажа...
- Аз...аз мога да обясня.
- Как?- когато го казва, аз навеждам глава.
- Ти идваш с мен.- казва Хрктор и я хваща за ръката. Издърпва я от колата ми. Тя се разплаква, защото знае какво следва по-натам.
- Хектор защо го правиш!- викам след него.
- Защото ми харесва да го правя.- не мога да го търпя. Изкачам от колата, догонвам го и го хващам за ръката.
- Не мога да позволя да я...
- Мисля, че твоята Хейли ще каже друго по въпроса.- като го казва показва на неговите хора нещо с ръце. Те го разбират и от сградата се появява Хейли. Завързали са й ръцете и краката. Започват да я налагат с юмруци. Тя пада на земята. Превива се от болка.
- ХЕЙЛИ!! НЕЕ!- креща с цяло гърло. Затичвам се към нея, но нечии юмрук в лицето ми ме спира и аз падам на земята. Бавно затварям очи...