Impossible love [ЗАВЪРШЕНА]

Помощ!

Докато чистехме с Ноа, Моли ни гледаше смешно, но и в същото време толкова сладко.
                    
                     ***

Най-сетне сме готови.
- Колко време сме чистили?- питам го задъхнано, защото вече наистина се изморих.
- Около 2 часа и половина.
- Леле...
- Мисля, че заслужаваме почивка.- казва и ми се усмихва мръсно. Притегля ме към себе си и устните ни са на милиметри. Не мога да го чакам, затова аз го целунах първа. Той си вкара езика, когато аз отворих устата си, за да си поема въздух от дългата целувка. Езиците ни се сляха. Всичките ми тревоги се изпариха. Обичам този човек повече от всичко.
    Отидохме на леглото в спалнята без да се отлепяме един от друг. Тъкмо тръгваше да ме съблича, когато усетих вибрирането на телефона ми, който беше в джоба на дънките ми. Ноа изсумтява недоволно. Поглеждам телефона, за да видя кой ме търси. Беше непознат номер. Аз вдигам.
- Да?
- Искам го тук! СЕГА! Иначе е свършено с вас двамата...!
- Извинете, сбъркали сте номера.- затварям преди да каже още нещо. Аз гледам Ноа леко стреснато.
- Кой беше?- попита ме притеснен.
- Някакъв непознат. Говореше пълни глупости.
- Какво каза?- загрижеността му се прояви още повече.
- Ами нещо от сорта, че е свършено с нас ако не дойдеш...
- Моля?!- Ноа изглеждаше по изплашен от мен. Аз бях по скоро объркана отколкото уплашена.
- Сигурно е объркал номера...
- Не, не е.- казва строго Ноа, като се изправя.
- Къде отиваш...
- Нямам време за обяснения. Ще се видим скоро. Надявам се.- последното го казва толкова тихо, че едвам го чух. Стресна ме. Какво изобщо се случва...
*Г.т. на Ноа*

Когато чух какво е казал този "непознат" се изплаших. И то много. Защото знам на какво е способен този човек. Няма да се спре докато не получи това, което иска.
  Качвам се в колата си. Когато завъртам ключа, давам газ. След мен се вдигна прах. Гадно ми стана, че оставих Хейли така. Но нямах избор. Беше в опастност. Заради мен...
   Докато карам, решавам да се обадя на човека, на когото мога да разчитам на 100%. А именно Алекс.
- Ало?- чувам го от другата страна на слушалката, когато го набирам.
- Братле, трябва ми помощ. Спешно е.
- Добре, приятел. На всичко съм готов за теб, нали знаеш.
- Помниш ли преди година, когато работехме за Хектор? Е, сега ме е намерил и иска да довърша започнатото от онази вечер. Зсплаши ме, че ще убие Хейли. А много добре знаеш, че може да го направи.
- Брато, здравата си го загазил... Ще помогна с каквото мога. Ти къде си?
- Пътувам към оговореното място.
- Къде е? Обясни ми и идвам.
- Той иска да съм сам, затова спри по далеч, така че да не може да те види, но ти да можеш и чакай да вляза вътре.
- Ок.
  Когато му обяснявам къде Хектор ми е казал да се чакаме, затварям телефона.

                     ***

Пристигнах. Коремът ми се сви. Когато влизам в сградата виждам, че няма никой.
- Ехо?
- Знаех си, че ще дойдеш.- чувам познат глас и се оглеждам наоколо. От неогрятата от лампите част се подава човешка фигура. Това е той.
- Какво искаш от мен?- казвам, като се придържам да не изглеждам уплашен.
- Мисля, че знаеш много добре какво точно искам. Искам да ми я доведеш.
- Това беше много отдавна. Дори не знам къде е.
- Ще я намериш и ще ми я доведеш. Ясен ли съм?- повишава тон.

*Ретроспекция*
Преди година Ноа и Алекс работеха за Хектор. Те му водеха жени, жадни за любов, за да го задоволят. Но един ден Ноа се отказа. Влюби се в една от примамените. Но това е друга история. Той си мислеше, че се е измъкнал. Но сега Хектор го е намерил и иска да довърши бизнеса си.
*Край на ретроспекцията*

- Мхм.- аз мърморя.
- ТРЪГВАЙ!- заповядва ми. Аз излизам. Какво ще правя сега...