Impossible love [ЗАВЪРШЕНА]

Защо го направи...

Нищо и никой не е в състояние да ме спре да си тръгна точно в този момент. Аз влизам в колата. Когато потеглям, моторът изръмжава. Всички се обърнаха да видят какво става. Само Ноа не...
Прибрах се бясна, но и в същото време тъжна. Зарових главата си във възглавницата на леглото ми и започнах да плача на глас. Нашите още не са се прибрали. Когато се изправих, за да видя кой ми звъни, целият ми грим се беше размазал. Чудя се дали да вдигна. Беше Бритни.
Накрая се обаждам.
- А...ало?- казвам, хлипайки.
- Добре ли си, мила?- казва, видимо загрижена за мен.
-....мхм....- казвам толкова тихо, че не съм сигурна дали ме е чула.
- Идвам.- казва решително. Не е задължена да се грижи за мен. Не искам и нейната вечер да бъде провалена.
- Не, няма нужда...
- Напротив, има.
- Бритни не искам да ти развалям и на теб настроението...
- Сега ти си по важна от шибаното ми настроение.
- Не знам какво да кажа....благодаря ти.- коазвам и макар да не ме вижда, аз се усмихвам за "благодаря".
След около 5-10 мин. чувам почукване на вратата. Това сигурно е Бритни, но като отварям виждам Ноа...
- КАКВО ПРАВИШ ТУК! МАХАЙ СЕ!!- разревавам се.
- Хейли, моля те...
- НЕ МИ СЕ МОЛИ!
- Чуй ме...
- НЕ, ТИ МЕ ЧУЙ! ПОВЕЧЕ НЕ ТЕ ИСКАМ В ЖИВОТА СИ ЯСНО ЛИ ТИ Е!- той прави една крачка напред, като изобщо не обръща внимание на виковете ми.
Успокоявам се малко, когато Ноа погали лицето ми. Едва сдържам сълзите си.
- Хейли...аз...не искам да те нараня...
- Вече го направи.- обръщам се с гръб към него и скръствам ръце пред гърдите си.
- Върви си...- казвам тихо.
- Но...
- Казах да си вървиш!- повишавам тон.
Той въздиша и си тръгва без да казва нищо.

След време и Бритни идва.
- Извинявай, че се забавих.- бяха първите й думи, след като влезе и ме прегърна.
- Всичко е наред.- успокоявам я.- Ноа беше тук...
- КАКВО?! КОГА?! ЗАЩО?!
- Опита се да ми каже нещо, но аз го изгоних. Не исках да го слушам точно сега...
- Гордея се с теб Хейли!
- Бритни...той ми липсва...но наистина ме заболя. И не знам какво да правя.
- Знам, че боли...но всички минават през това....дори и аз... Може да е искал да ти се извини...