Impossible love [ЗАВЪРШЕНА]

Какво е намислил...

Когато Ноа ме остави пред нас, аз изтичах в стаята си. Какво друго ми оставаше, освен да се заключа и да плача? Плаках с часове. Не можех да спра. Защо всичко трябва да е толкова сложно? Какво крие от мен? Защо крие от мен? Не ме ли обича? Аз ли сбърках някъде?
Всичките тези въпроси си ги задавах, докато плача. И ми става още по-тъжно и по-гадно.

След известно време чувам почукване.
- Да?- питам през сълзи.
- Мила, аз съм.- гласът на мама отеква през заключената ми врата.
- Какво има?
- Един човек е дошъл да те види.
- Ако е Ноа, кажи му да си върви. Не искам да го виждам.- за пореден път ми се насълзяват очите.
- Не мога да го отпратя просто така.
- НЯМА ДА СЛЯЗА!- ядосвам се.
- Недей така. Дошъл е специално заради теб. А знаеш къде живее...
Не искам пак да ме наранява. Достатъчно ми е и това.
След около 10 мин. убеждения, най-накрая излизам. Слизам по стълбите. Ето го. Стои там и ме чака. Лицето му е чрвено. Явно и той е плакал, защото очите са му подпухнали.
- Здрасти...- казва тихо.
- Какво искаш? Защо си дошъл?
- Обичам те, Хейли.
- Това съм го чувала и преди.- въртя очи.
- Защото е вярно... Моля те. Не мога да живея без теб.- той хваща ръцете ми и ме поглежда.
- Не мога да направя нищо по въпроса...
- А поне може ли да ти се реванширам за днес?- пита ме с надежда.
- Как?
- Като дойдеш с мен.
- Къде ще ходим?
- Ще разбереш само, ако дойдеш.
Малко се замислям, но се съгласявам. Щастие озари лицето му.
- Но аз не съм се оправила.
- Това не е наложително.- той хваща ръката ми и ме повежда към изхода на къщата ми.- Паркирал съм малко по надолу.-осведомява ме.