Impossible love [ЗАВЪРШЕНА]

О, не...

*Г.т. на Ноа*

МАМКА МУ! Защо трябваше точно сега. Отлепям се от любимата си, за да видя кой тъпак ме търси. О, не! Не и той! От къде знае номера ми? С треперещи ръце взимам телефона и вдигам.
- Ало?
- КАКВО?!
- Но...
- НЕ! Няма начин.
- Чакай! Не затваряй!- казвам, но вече беше твърде късно...
Гледам Хейли втрещен.
- Какво има? Кой беше?
- Н...нямама значение.- заеквам.
   Страхувам се. Страхувам се и то много. Не, защото ще ме тикнат в затвора, а защото ще загубя най-ценния за мен човек.
- Ехо, земята вика Ноа...- Хейли ме изведе от размишленията ми. Тя беше тук. Беше до мен. Галеше лицето ми. По бузата ми се стича една самотна сълза. Не мога да си представя, че ще я загубя. И още повече, че аз и само аз съм виновен за това...
Тя избърсва сълзата ми с целувка. Бях я оставил да се стича надолу.
- Ноа...кажи ми какво става. Може би ще ти олекне, ако споделиш. Кой те набра?
Въздъхвам и я поглеждам в очите. Не мога да я лъжа. Но нямам друг избор.
- Един приятел....- май долови лъжата ми, защто бях нервен. И в очите ми се четеше ужас.
- Ноа....- тя се изправя.- защо да ставаме двийка, като ти не ми се доверяваш и ме лъжеш?
- Аз не те...- прекъсва ме.
- Недей. Просто недей.- запътва се към вратата.
- Хейли спри. Моля те.- умолявам се.
- Не, Ноа. Не мога да остана повече тук. Прибирам се.- тя се оглежда, защото не знае пътя към тях.- Ще ме закараш ли?
- Да...ако това е, което искаш добре. Няма да те принуждавам за нищо. Нямам право.
Тя мълчи. Качваме се в колата. През цялото време мълчахме. Тя стоеше обърната към прозореца със скръстени ръце пред гърдите. Не смеех да я погледна. Още малко ми трябва да се разрева.
   Когато стигнахме пред дома й, аз я изчаках да влезе. Тръгнах си. Нямаше какво повече да направя. Не можех да й призная какво ми казаха по телефона. Или кой се обади. В това съм се забъркал аз и аз ще се измъкна. Ще спася Хейли, каквото и да ми коства това.

*Г.т. на Хейли*

Предаде ме. И то за втори път... Не е честно! Не е честно това, че всеки път щом се влюбя, нещо се обърква. Не мога да му вярвам вече... Направя ли го, пак ще съжалявам...и то много...