Impossible love [ЗАВЪРШЕНА]

Опастност за живота...

Изправих се. Погледнах Ноа.
- Какво има?- попита ме.
- Къде е?
- Кой?
- Моли.
- Спокойно. Майка ми я е взела. Аз я помолих. За да не стои самичка. Известно време ще е при нея докато се възстановиш.- отдъхнах си.- Но баща ти не беше ли алергичен...- питам, когато се сещам, че ми беше споделил тази информация.
- Да, но сега той е в чужбина по работа. А и мама много обича животни. Не се притеснявай, погрижил съм се за всичко.- намига ми. Сгушва ме се един в друг и така стояхме известно време. Обичам да стоя в прегръдките му. Успокояват ме. Толкова ми беше уютно, че заспах. Сънувах, че губя Ноа. Вече не се инересуваше от мен и изведнъж пак се върнах във вчерашната случка. Но този път любимият ми не беше там да ме спаси...Борех се....съвсем сама....
Събудих се с ужасни болки в корема. Свих се на кълбо. Явно Ноа ме е видял.
- Добре ли си?- веднага изкача загрижеността му.
- Не много...- казвам и си стискам корема още по силно.
- Веднага отиваме на лекар.- Ноа без да се замисля грабва якето си и внимателно ме повежда към изхода. Слага ме нежно в колата и потегля. Усещам подпухналите си очи. Явно съм плакала от съня. Но Ноа е твърде притеснен в момента и не забелязва.

След около 20 мин. вече сме пред входа на огромната сграда. Болките се увеличават с всяка изминала минута. Тъкмо влязохме, когато аз паднах на земята, защото не можех да се държа на краката си. Като ме видяха, всички ме заобиколиха.
- Сестра, донеси носилка! Бързо!- чувам някой да се провиква. Ноа почти не припадна от притеснение и страх....за мен... Не мина много време, когато донесоха подвижното легло. Поставиха ме на него. Аз се превивах от болка. Чувах някой да тича зад мен. Държах си клепачите затворени, защото не можех да търпя. Вкараха ме в някаква бяла стая. Имаше най-различни инструменти. Какво щяха да ми правят? Чувам как обясняват нещо на любимия ми.
Всички в стаята, в която ме бяха поставили, вършеха по нещо. Усетих да ми забиват игла в ръката. Сигурно беше успокоително, защото след време не ме болеше толкова...пак болеше ама не чак толкова.... Чух как разпитват Ноа за подробности.
- Как се казваш.- един от докторите ме попита.
- Хейли.- отвърнах тихо.
- Е, Хейли от кога те боли така.
- От преди малко. Бях заспала и като се събудих усещах остра болка в корема.- обяснявам му.
- Той придърпва стола си до леглото, в което бях настанена. До него имаше някаква машина.
- Искам да ми кажеш кога повече те боли.- внимателно ме инструктира. Поставя ръката си върху корема ми. Натиска го и после рязко отпуска.
- Повече ме боли, когато натискате.- пояснявам му.
- Мхм....- казва замислено.- Трябва да направим скенер и тогава ще кажем със сигурност какво точно ти има.- докато ми обяснява, друг лекар нахлува в стаята.
- Какъв е случаят.- казва и сяда на друг стол. Досегашния лекар му обяснява каква е ситуацията, а той през това време маже с някаква течност нещо като....ами не мога точно да го обясня и ми го поставя на корема. Беше студено. Гледа в монитора на машината до мен.
- Така....като гледам не изглежда много добре. Но ще трябва да направим скенер, за да определим с точност.
- И аз това й обясних.- казва първоначалния доктор.- Сега може само да чакаме докато всичко стане готово.- казва, след като се разбраха нещо със сестрата до нас.

*Г.т на Ноа*
Поболях се от притеснение, докато чаках пред вратата. Ходех напред-назад и размишлявах. В главата ми идваше само най-лошото. Чувам отваряне на вратата и веднага се обръщам. От стаята излиза лекар.
- Здравейте. Вие роднина ли сте на Хейли?
- Да. Аз съм й....брат.- отговарям, след като малко се позамислям с какво да го излъжа.- Тя добре ли е? Ще се оправи ли?- емоциите ми стигаха до небесата.
- Вижте....за сега не може да се определи какво точно й е. Но, съдейки по състоянието й, картинката не е никак розова.
- Може ли поне да я видя?
- Боя се, че не. Изчакайте тук, докато пристигнат резултатите.
- Добре.- казвам и сядам на един стол. След време виждам още някой да влиза при момичето ми. Не се мина много време и същият лекар пак дойде.
- Как е тя?- питам същия въпрос.
- Ами....има заплитане на червата. Ще се наложи операция.
- Как так операция?- гледам го учудено.
- Вижте, господине от това зависи живота на сестра ви. Ако не направим тази операция може да не я видите никога повече...- при тези думи ми причернява.
- Направете я!- казвам без да се замислям и за секунда повече. Сега можех само да се надявам да се оправи...

*******
Здравейтее хора! Кажете ми как се справям, защото за първи път пиша. Искам да разбера мнението ви, за да знам дали да продължа. Обичам ви!!😍😍😘😘❤❤